Точно преди 15 години за пръв път реших да изляза от пътеките и да потърся невидените красоти на Пирина. Дали ще имам сили да повторя едно доста екстремално / не като километри, а като трудност/ ходенце от точно това време на 2004 година. Ще се проба....
Толкова интересно време излезе и сега ....Пирин показа всичките си форми на снега, в началото на лятото. Измит от силните дъждове, искрящ, направо изкъпан.Първа среща със снега - лавината Палашица е издрусала здраво. Цял хълм е издигнат над реката
Доскоро е била няколко пъти по-голяма, виждаше се сняг на повече от сто метра и нагоре, и надолу по реката. Нагоре по дерето й , откъдето пада , стигаше чак над горският пояс
Цялата повърхност отгоре е в отсечени и изтръгнати малки дървеса, клекови и мурови клони и иглички, като килим.
Расодих се отгоре на тоя заспал змей, да го видя отвсякъде.
Като стана дума за огромна снежна маса, сетих се 2006 година, дългата над 2 км в каньона на Бела река, и то след средата на юли. Там лавината пада от целия южен склон на Окаден. Нищо че е ниско, масата е огромна, а е 23 юли!:
Чак километри надолу, като се влезе в гората, снежната маса се прекъсна от фирново гърло на водопад. Тя продължаваше още докъде поглед стига, но минаване тук немаше:
Запътих се към едно друго неизвестно, непосещавано място нагоре в Палашица - Посечената гора....
Но преди това да надзърна в ждрелото на Бъндерица. Това надзърване става с провиране през жилави клони, и драпане да не се подлъзне човек, докато ръцете му са заети . Търсех серийката водопади от предно ходене:
Обаче първо спускане в каньона, не е това :
Нищо, найс е. Продължавам, чувам шум на вода, второ спускане. Пак не е , но пак найс:
Тъп но упорит, както има думата. Трето пускане в ждрелото, е най-после, това е :
Сега има пълноводие, много вода, която не може да пропадне в мрамора. По принцип при маловодие тя се губи в процепи и извира, заедно с други води от мраморният дел, в карстови извори около Банско. Септември тук, в този каньон, ще е интересно.....
Набелязал съм и друго интересно място в района. Това е един скален ръб, който ограничава от юг Палашица. Мястото е известно от легендата за Посечената гора....
В годините на робството, кърджалии нападнали Банско. Банскалии скрили момите в тази местност. Но арнаутите научили от издайник мястото и го обградили. Момите, в ужас вдигнали ръце пред ятаганите да закрият лицата ли. В този момент Пирин ги превърнал в мури, а неверниците в камъни....
бля, бля всички тия "легенди" са соцхалтура, писана на килограм по партийно поръчение. Никъде в тия "легенди" не се говори за "бог", което е показателно. За онези времена единствено християнската вяра се е запазила като израз и говор, а никъде в тия измишльотини на бездарни соцпоети няма и дума за християнство, по разбираеми причини.
Красотата тук е в силата на мурите, които устояват на стихите, без ръце, без глави....
Нагоре се навлиза в общирната местност Палашица. То не е само лавината, която заема само един улей. Поляни преминават в клек, който в мраморният дял е ситен, с тънки гъсти стебла и е много трудно проходим.
А-ха да се клекът да затвори изхода, но между клековете на зиг - заг има чист преход, колкото да се премине, към високото. Там...рахат
Стигнах до една закътана долина, най-високата в Пирин, под Кутело. Нема и нема вода там, пак изпуснах да видя потока, който тече в тази долина при топене на пряспата от Кутело. Тази година на ниското има сняг, на високото няма...Обаче гледки от мястото пък има бол...
Сутрин най-обичам да срещам рогатите...
Циркусът на Кутело. Долу имам много сняг, нагоре е по-малко...
Времето интересно, ту мъгла , ту се прояснява ...
И е го Кутело...цветята се закачили къде могат...
От другият Кутел - Бански, с една мазка сняг на върха. Големото стенище, ка се минава...
Oттам, без да се бутам в тълпите, подсякох водоравно Вихрен. Намери се най-после и вода, по стария изпитан метод, на раз изгълтах едно ледено пиринско
:
Огромна лавина е пльоснала в езерцето под Гредаро, нова форма на снега.
Пъргав поток, те това беше рахат! Искрящо , слънце, ярък сняг и рупелси поток.... Пиенье до насита, много е вкусна тая вода...
А отгоре ......
Слизам в циркуса на Георгийските езера, по свежи полянки
Зелено и мрамор....
И оттук, има два много интересни пътя - единият подсича мраморите на Георгийца отдолу, и води към Синаница. Другият навлиза постепенно в любимите ми вторични циркуси, разпольожени малко под билата. Някъде са с малки езерца и тревичка, но тук е каменна стихия :
Открива се Спано поле. Няма ги туртите, нацвъкани от дружелюбните, но досадни крави, всичко е зелено и свежо.
Това място, така ме привлече :
Това ми харесва на Спаните полета, силният контраст - изведнъж напускаш зелените поляни и започва преминаване през едни хаотични канари ....
тук, томно на това място , преди 15 години , напуснах пътеките / и не се върнах на тях и досега /, за да открия истинската планина, която е извън тях. Каменният хаос ме отведе на езерото под Спанополски чукар, което е единственото, на което няма грам равно място. Малко по-нагоре се опънах за нощувка. Нарочно нямам палатка, само чувал и покривало, истинският кеф е да заспиш, гледайки 1-2 часа в притома :
На сутринта, над езерото през голямо снежно поле, през билото
Изведнаж от камък, пак на полянки, поемам в дъното на този циркус, право към снега там :
Малко спано ласкаво ме посреща, казва : Виж, аз съм по-красива от голямата си сестра :
интересно образувание - огромна скала, разцепена от бистър поток :
Айляк
Тоа камик, довлечен от леда във време оно, не се забравя :
След хубава почивка на езерото, заобикалям го - изненада, огромен извор изскача от камъните, като змия се влива в него:
Щото нагоре в тоя северен циркус е много сняг , тук едва се е запролетило:
Забивам право нагоре в циркуса. Нещо врякаше, чудех се какво е...по едно време, видях една коза, двоумеше се над една висока скала. Изведнъж се спусна, по тая скала над 40 метра дето е право отгоре, 2-3 скока имаше опора и накрая се хвърли, тая коза, та бухна в снега. То каква била работата...козлето й излезе веднага да суче, завалийчето :
Страхотия е , насреща :
Фащам един улей и по него, нагоре :
На билото, простор :
Назад, стаховитият вдълбан циркус . Това му е хубавото на Спано поле - равно, равно и изведнъж ....
Хубавото езеро, където мислех да отседна, но силите до там ги нямам. А е чудесно място / стига да не е окупирано от крави и ошайзено / , с извори в горният край на езерото.
И леко, леко поемам надолу....
На Ирин Пирин тревата....неам думи
Но преди това да надзърна в ждрелото на Бъндерица. Това надзърване става с провиране през жилави клони, и драпане да не се подлъзне човек, докато ръцете му са заети . Търсех серийката водопади от предно ходене:
Обаче първо спускане в каньона, не е това :
Нищо, найс е. Продължавам, чувам шум на вода, второ спускане. Пак не е , но пак найс:
Тъп но упорит, както има думата. Трето пускане в ждрелото, е най-после, това е :
Сега има пълноводие, много вода, която не може да пропадне в мрамора. По принцип при маловодие тя се губи в процепи и извира, заедно с други води от мраморният дел, в карстови извори около Банско. Септември тук, в този каньон, ще е интересно.....
Набелязал съм и друго интересно място в района. Това е един скален ръб, който ограничава от юг Палашица. Мястото е известно от легендата за Посечената гора....
В годините на робството, кърджалии нападнали Банско. Банскалии скрили момите в тази местност. Но арнаутите научили от издайник мястото и го обградили. Момите, в ужас вдигнали ръце пред ятаганите да закрият лицата ли. В този момент Пирин ги превърнал в мури, а неверниците в камъни....
бля, бля всички тия "легенди" са соцхалтура, писана на килограм по партийно поръчение. Никъде в тия "легенди" не се говори за "бог", което е показателно. За онези времена единствено християнската вяра се е запазила като израз и говор, а никъде в тия измишльотини на бездарни соцпоети няма и дума за християнство, по разбираеми причини.
Красотата тук е в силата на мурите, които устояват на стихите, без ръце, без глави....
Нагоре се навлиза в общирната местност Палашица. То не е само лавината, която заема само един улей. Поляни преминават в клек, който в мраморният дял е ситен, с тънки гъсти стебла и е много трудно проходим.
А-ха да се клекът да затвори изхода, но между клековете на зиг - заг има чист преход, колкото да се премине, към високото. Там...рахат
Стигнах до една закътана долина, най-високата в Пирин, под Кутело. Нема и нема вода там, пак изпуснах да видя потока, който тече в тази долина при топене на пряспата от Кутело. Тази година на ниското има сняг, на високото няма...Обаче гледки от мястото пък има бол...
Сутрин най-обичам да срещам рогатите...
Циркусът на Кутело. Долу имам много сняг, нагоре е по-малко...
Времето интересно, ту мъгла , ту се прояснява ...
И е го Кутело...цветята се закачили къде могат...
От другият Кутел - Бански, с една мазка сняг на върха. Големото стенище, ка се минава...
широко...
Oттам, без да се бутам в тълпите, подсякох водоравно Вихрен. Намери се най-после и вода, по стария изпитан метод, на раз изгълтах едно ледено пиринско
:
Огромна лавина е пльоснала в езерцето под Гредаро, нова форма на снега.
На хубави поляни , се събрах с пътеката от върха
Пъргав поток, те това беше рахат! Искрящо , слънце, ярък сняг и рупелси поток.... Пиенье до насита, много е вкусна тая вода...
А отгоре ......
Слизам в циркуса на Георгийските езера, по свежи полянки
Зелено и мрамор....
И оттук, има два много интересни пътя - единият подсича мраморите на Георгийца отдолу, и води към Синаница. Другият навлиза постепенно в любимите ми вторични циркуси, разпольожени малко под билата. Някъде са с малки езерца и тревичка, но тук е каменна стихия :
Открива се Спано поле. Няма ги туртите, нацвъкани от дружелюбните, но досадни крави, всичко е зелено и свежо.
Това място, така ме привлече :
Пиринско райче, може да седиш с часове и да ти промива главата :
Това ми харесва на Спаните полета, силният контраст - изведнъж напускаш зелените поляни и започва преминаване през едни хаотични канари ....
тук, томно на това място , преди 15 години , напуснах пътеките / и не се върнах на тях и досега /, за да открия истинската планина, която е извън тях. Каменният хаос ме отведе на езерото под Спанополски чукар, което е единственото, на което няма грам равно място. Малко по-нагоре се опънах за нощувка. Нарочно нямам палатка, само чувал и покривало, истинският кеф е да заспиш, гледайки 1-2 часа в притома :
На сутринта, над езерото през голямо снежно поле, през билото
Изведнаж от камък, пак на полянки, поемам в дъното на този циркус, право към снега там :
интересно образувание - огромна скала, разцепена от бистър поток :
Айляк
Тоа камик, довлечен от леда във време оно, не се забравя :
След хубава почивка на езерото, заобикалям го - изненада, огромен извор изскача от камъните, като змия се влива в него:
Щото нагоре в тоя северен циркус е много сняг , тук едва се е запролетило:
Забивам право нагоре в циркуса. Нещо врякаше, чудех се какво е...по едно време, видях една коза, двоумеше се над една висока скала. Изведнъж се спусна, по тая скала над 40 метра дето е право отгоре, 2-3 скока имаше опора и накрая се хвърли, тая коза, та бухна в снега. То каква била работата...козлето й излезе веднага да суче, завалийчето :
Страхотия е , насреща :
Фащам един улей и по него, нагоре :
На билото, простор :
Назад, стаховитият вдълбан циркус . Това му е хубавото на Спано поле - равно, равно и изведнъж ....
Хубавото езеро, където мислех да отседна, но силите до там ги нямам. А е чудесно място / стига да не е окупирано от крави и ошайзено / , с извори в горният край на езерото.
И леко, леко поемам надолу....
На Ирин Пирин тревата....неам думи
Няма коментари:
Публикуване на коментар