23.02.2019 г.

Ски!Ски!Ски!Ски!Ски!

Движение близо до предела...радост на сетивата...сладка болест, която няма спиране.
Един зимен лагер на Семково, доведе до тази зараза... Голям ентусиазъм, а времената бяха бедни.Карахме не със ски обувки, а с пионерки, от които ставаха не мазоли, а язви до кокал...едни дървени дъски с кантове и пружини, наречени кандахари. Някой видял някъде, че имало спирачки за ски, че иначе като се откачи дъската и тръгне надолу, няма намиране в гората. И вързал едни конопени въжета през пружините и за кръста, на фльонга. Но...като се откачи  дъската, със се сила се завърта и праска право в главата...да се смееш ли да плачеш ли....Учене - на Офелиите, пешачката нито лифтове имаше там тогава, нито стотинки за лифт. Като напреднахме малко, на лифта на Копитото, че имаше детски билети по 12 стотинки. Но и те си бяха богатство, та имаш един билет, но покрай суматохата малките паяци се промъквахме...С първата си заплата от 72 лв от ЗЕМ Средец, още бех на 16 години, си купих ски-обувки.
Станах по-голям, изкарам оттук -оттам некой лев, и 6 часа на рейса на Хладилника, за да сме първи на Алеко. А каквото и да казват, най-трудните писти са на Витоша. Едно са много стръмни, а и страшно неравномерни, отвесен пад 5 метра изведнъж те изхвърля с бабуна и така Х 100 ....Заека, Романа, после се появи и най-трудното място за ски в България - Лавината на Витоша. Некой като беше много отворен на приказки колко е добър, го водехме уж без да искаме, на Лавината...Заставаш отгоре и ...става или не става, квото има да става. Там бавно не може, с три завоя на пълна скорост трябва да си я взел, ските само фиктивно докосват снега, реално са във въздуха.
Имаше и едно малко, вълшебно място на Витоша... малко каменно барче на последната станция на Романа, цялото облепено с плакати и реклами на западни спортисти и ски. Глухият пич Мариан от махалата го стопанисваше...как не го подушиха от ДС не знам. Едно цветно убежище на свободата в  социалистичестата сивотия на 70-те години. Сега просто е изчезнало : 

България въпреки скромният си принос в ските, имаше тамън 3 титуловани професора по ски във ВИФ ... единственият им принос към науката, който помня, беше че замениха естественото име на завоите "християния" или християнка по народному, със "змейка"!!! Така пишеше в учебниците, змейка....едно от милионите безумия на социализъма.
Състезанията за Световната купа бяха  един прозорец към света...Пепи беше добър, но много нестабилен, от 5 състезания едно ако завършеше пак добре, та му излезе прякора  Пакпадналов. Той беше със ски  Спалдинг :
           Кумирът ни беше естествено Стенмарк, голям човек и спортист. На Боровец се носят още легенди за кръговете от Световната купа 1981 и 84-та....
        Тогава вече студент, от една далавера в Югославия домъкнах точно същият модел  ски, беше нещо извънземно :



   Как може се кара със ски 215 см още не мога проумея, требе крака от желязо да са били...
       Сега, отново има кръг от Световната купа в Банско. Едно голямо, цивилизоващо събитие в тъмните Балкани. 
Ски-състезанията изискват от спортистите освен физически възможности, и голямо мислене и памет. Само един път им е разрешено да преминат пеша през трасето оддолу нагоре, и трябва да запомнят всеки завой, всяко движение на тялото...защото скоростта е такава, че само мисълта те движи в адванс, импулсивно .... Неслучайно най-добрите са с голям потенциал и интелект, просто големи хора, не едноклетъчни борци или щангисти...
-------------------------------------------------------------------------------
След десетилетки каране по Витоша, Боровец, Банско бях решил след 3 години пауза   да се отказвам, но не....няма да стане. Айде отново...обувките скърцат, вкоравили са се . Но чудото става .... Отново, те завладява това чувство на летене, на виртуозните завои. Засега избягвам най-трудните писти, не че не става, просто след едно минаване на черна писта краката се схващат и требе за приключваш деня. За предпочитане е да си караш цял ден, да се кефиш на снега и слънцето
        Некой път, ще се изправя и над Лавината, пък чувството ще ми покаже мога ли да се срина в нея или не... Последно 2007 година, по 5 пъти на ден я минавах. Там ските през половината време са във въздуха, толкова е въздушно.....
Ще видим...сега важното е, че "змийските" ми  ски са отново в екшън....



Няма коментари:

Публикуване на коментар