5.07.2025 г.

В търсене на изгубената долина

           Долината си е тук...по-точно, търся едно нейно състояние, на което случайно попаднах преди 15 години и което ме изуми. Оттогава, няколко пъти ходя в тази непосещавана, глуха долина н Пирин, но не мога да я хвана в същото състояние.

Малкият Казан, после Големият. Посоката е през заслона - мам се прави нов, поне 3 пъти  по-голям от старият, който съвсем е сдал багажа. Оттам - нагоре към Кутело тръгва едва забележима пътечка по ръба. След 100 метра денивелация в изкачване по нея, напускам и хващам водоравно вдясто. Оттук следващите 2 дни вече само без пътека. Досега никога не съм имал изкълчване / да чукна на дърво / и не ми е проблем този начин на ходене. След още 1 час, Изгубената долина изведнъж се появява цялата. Само някои скиори минават през нея, тъй като няма лавини, а тъй като е северозападно изложение,  до късна пролет е  в дълбок навят сняг. Това е едно малко  циркусно задълбаване, като кресло, в Южният Кутел. Започва от върха му и завършва на 2600 м.н.в., надвиснала над Малкият Казан. Ей я  погледната от върха на Кутел

Навлизам от долният й край, и разбирам, че съм извън състоянието й, което търсех. Преди 15 год случайно попаднах тук в запомнящо се състояние. Беше началото на юли. От две големи преспи, отделени на 500 метра една от друга, изтичаха два големи потока. По съвсем равно корито, без бързеи, и коритото им беше от зелена трева, без камъни. Потоците течаса само 100 метра, после  се събираха и след няколко метра пропадаха във въртоп в мрамора. Всичко около тях беше в пищни цветя.

Вървя точно по коритото на потока, но него го няма. Особено красив беше единият, който изтичаше от продълговатата пряспа вдясно:


Въпреки че е още юни и относително големият сняг, няма достатъчно големи преспи, за да стигне водата надолу. Тук течеше, явно е само няколко дни в годината:


Какво да се прави, няма да има рипийт, а снимките от това красиво явление се изтриха при скапването на стар компютър. Продължавам по билото на Кутелите. Сняг, много сняг в улеите 


На четирите  най-високи върха - Вихрен, Кутел 1 и 2, Бански има още снежни козирки, които бавно отстъпват



На най-високото, весело посрещат нежните цветове на  пиринската Теменуга, предвестник и сестра на Еделвайса


 Един приятен траверс на целият Купен, надзърване в Бански суходол 



През целият ден, се спускаха облаци  и  обвиваха  в мъгла  високите върхове. Мисля, не е съвсем комфортно, но като се сетих какви жеги бяха миналата година по това време, направо си е айляк. Приятно хладно. Фирнованият улей от южната страна на Кутело, на който са станали доста сакатлъци, ме кара да си вървя и наобратно все отгоре и на средата на Кутелският венец да хвана вече слизането. От седловината между Кутела и Вихрен, директно хващам диагонала под Вихрен, точно по разлома между мраморните скали, които при Вихрен  са скочили върху основната скала която излиза на Хвойнати. 
Отгоре ми е Вихрен

Отдолу интересна гледка към долината Влахинска , точно тук съм слизал 2-3 пъти, но слизането сега ще ми е невъзможно, след 10-12 часа на крак колената вече ме  наболяват. А и тук слизането изкарва доста надолу под езерата, които са ми целта. Та продължавам водоравно още около час


По този път ми е интерсно да видя геоложкият строеж на Пирин, тъй като точно в разлома между мрамора и скала отдолу / не е гранит, някакъв трошлив гнайс е / се е очертал естетвеният ми път . Най-високите върхове сега са в периферията на планината , но при първото най-голямо заледяване преди милиони години те са били в центъра - от Възела до Кралев двор. Там ледниците се преплитат и 4-500 метра от планината са изядени от тях. Периферията е загубила само 60 до 100 метра оттогава от ероцията на ледниците. Последните 2 кратки и много по-малки заледявания в близката епооха не излизат от циркусите и оформят само двата етажа езера на 2100-300 метра първи етаж и 2400-600 м втори - Бисерите на Пирин. Типичен първи етаж са Василашките езера, а втори етаж - последното заледяване преди 12 000 години - Тодорините очи и Тевното Василашко. Вторият етаж е близко до върховете.  На Пирин поради по-стръмният характер на планината и бързото оттичане на ледниците това е много по-ясно изразено от Рила, където е имало по-големи ледници с по-бавно движение, които са заравнявали всичко под себе си, и фирнови полета - шапки, без голямо движение. Разбира се, и в Рила си има етажи, Седемте даже са реално на 6 етажа, изкючваме страничното езеро Бъбрека до поляната на Дъновото хоро. 
Ходя водоравно под целият Вихрен и чак след Хвойнати, покрай  на първата вода, хващам отстрани край нея едно по-полегато слизане 


Попълвам водица в шишетата и пра-а-с - не мога да се  изправя , колената направо отказаха. Пълно схващане. Чудя се какво да правя, ако директно се изправя, чувствам нещо ще се скъса. Извъртам се настрани, легнал свивам колената бавно дополовина и като се хващам за клек и камъни, що -годе се изправям. После си ходя, колената парят малко, но няма проблем- само вече внимавам да не сядам. Излизам точно на второто езеро 

 и си правя една обиколка на трите долни езера, чудно място


[b]чудно място[/b], където разпъвам дисагите. Пак схващане на колената, тоя път си оставам направо легнал. Нямам сили и желание даже да хапна нещо, добре че от палатката изкочи едно забравено бутилче с 70 грама шотландско, точно ми дойде дюшеш да ме отпусне. Спомних си 10 дневните кански ходения, изръшкване на цял Пирин от първи до последен връх, с хвърляне във всяко езеро по пътя / тогава нямаше още забрана, която я смятам за правилна, а и тогава имаше много малко хора по езерата даже. Сега ако почнат да се топят, ще стане като на Созопол градския / ...желязо бях, бате. Сега е друго, но все пак 14 часа на крак с относително  тежка раница, 3 часа преди това шофиране, и съм гроги. За беда и точно сега става нещо странно - надувам полудюшечето и в него изведнъш се появява една твърда бабуна, голяма като цял самун ляб. Натискам я , не спада, седи си. Обръщам го от другият край, само 1 метър ще може да се ползува от него. И това е добре, че без него лошо, не се спи от схващане на горните стави и газат.
--------------------------------------------------------------------------------

Сутринта в 6 се откривам от покривалото  - имаше вятър и няма влага, та решавам да тръгвам.  Ама бре студено, а не съм взел ръкавици. Вадя едни вълнени чорапи, които са единственото резервно нещо от целият багаж, за икономия на тегло, и ги нахлузвам на ръцете. Добре е, вършат работа, както би казал някой съветски лагерник или изпаднал германец... тия неща се търсят в движение. Сещам се предното ходене, спането бе в колата, вечерта отварям едно стъкло боб консерва, то от хладното той  се сгъстил. В жабката по спомен държа лъжица в найлон, ама я няма....като абориген тръскам надолу стъклото-нищо, боба седи като желиран не мърда....дразни ме като куче салам, прияде ми се тоя боб... и накрая бай Ангел яде боб с ключ №13 :) 
Учудващо, през нощта  коленете са се възстановили до състоянието отпреди тръгването. Има значи още хляб в тия краци, ама не е много,  като гледам прогресията на отпадането на ставите....не знам, кой знае? .....както казваше Чунчо.....тази година реших - край на ските, не става. Може, но не ми е кеф така ски без атракция и емоция, та  по -добре отказвай. Отказвам ски,  отказах цигари, големите и малки  пари / средни поемам /  евтин алкохол / хубав може / жени / някои категории, да не ги упоменавам, че може да се разпознае някоя дама /.  След някое време - 2, 3 години може би,ще отказвам и този начин на ходене - диво, без пътека, с целият багаж на гърба, без влизане в хижа... Другото много не ме кефи, ерзац може да е  преспиване в кола, но то става  до месец юни, после в ниското са облаци комари. Но сега съм тук, по моят си начин, както го харесвам аз, и това е важното. Все още не съм влязъл в миманса на посредствеността...според моите разбирания, според други може да съм за отвеждане в Карлуково :) 
Около мен мъгла, плътна  над 2400 м, хапе студ .....