Долината си е тук...по-точно, търся едно нейно състояние, на което случайно попаднах преди 15 години и което ме изуми. Оттогава, няколко пъти ходя в тази непосещавана, глуха долина н Пирин, но не мога да я хвана в същото състояние.
Малкият Казан, после Големият. Посоката е през заслона - мам се прави нов, поне 3 пъти по-голям от старият, който съвсем е сдал багажа. Оттам - нагоре към Кутело тръгва едва забележима пътечка по ръба. След 100 метра денивелация в изкачване по нея, напускам и хващам водоравно вдясто. Оттук следващите 2 дни вече само без пътека. Досега никога не съм имал изкълчване / да чукна на дърво / и не ми е проблем този начин на ходене. След още 1 час, Изгубената долина изведнъж се появява цялата. Само някои скиори минават през нея, тъй като няма лавини, а тъй като е северозападно изложение, до късна пролет е в дълбок навят сняг. Това е едно малко циркусно задълбаване, като кресло, в Южният Кутел. Започва от върха му и завършва на 2600 м.н.в., надвиснала над Малкият Казан. Ей я погледната от върха на Кутел
Навлизам от долният й край, и разбирам, че съм извън състоянието й, което търсех. Преди 15 год случайно попаднах тук в запомнящо се състояние. Беше началото на юли. От две големи преспи, отделени на 500 метра една от друга, изтичаха два големи потока. По съвсем равно корито, без бързеи, и коритото им беше от зелена трева, без камъни. Потоците течаса само 100 метра, после се събираха и след няколко метра пропадаха във въртоп в мрамора. Всичко около тях беше в пищни цветя.
Вървя точно по коритото на потока, но него го няма. Особено красив беше единият, който изтичаше от продълговатата пряспа вдясно:
Въпреки че е още юни и относително големият сняг, няма достатъчно големи преспи, за да стигне водата надолу. Тук течеше, явно е само няколко дни в годината:
Какво да се прави, няма да има рипийт, а снимките от това красиво явление се изтриха при скапването на стар компютър. Продължавам по билото на Кутелите. Сняг, много сняг в улеите
На четирите най-високи върха - Вихрен, Кутел 1 и 2, Бански има още снежни козирки, които бавно отстъпват
На най-високото, весело посрещат нежните цветове на пиринската Теменуга, предвестник и сестра на Еделвайса.
Един приятен траверс на целият Купен, надзърване в Бански суходол
През целият ден, се спускаха облаци и обвиваха в мъгла високите върхове. Мисля, не е съвсем комфортно, но като се сетих какви жеги бяха миналата година по това време, направо си е айляк. Приятно хладно. Фирнованият улей от южната страна на Кутело, на който са станали доста сакатлъци, ме кара да си вървя и наобратно все отгоре и на средата на Кутелският венец да хвана вече слизането. От седловината между Кутела и Вихрен, директно хващам диагонала под Вихрен, точно по разлома между мраморните скали, които при Вихрен са скочили върху основната скала която излиза на Хвойнати.
Отгоре ми е Вихрен
Отдолу интересна гледка към долината Влахинска , точно тук съм слизал 2-3 пъти, но слизането сега ще ми е невъзможно, след 10-12 часа на крак колената вече ме наболяват. А и тук слизането изкарва доста надолу под езерата, които са ми целта. Та продължавам водоравно още около час
По този път ми е интерсно да видя геоложкият строеж на Пирин, тъй като точно в разлома между мрамора и скала отдолу / не е гранит, някакъв трошлив гнайс е / се е очертал естетвеният ми път . Най-високите върхове сега са в периферията на планината , но при първото най-голямо заледяване преди милиони години те са били в центъра - от Възела до Кралев двор. Там ледниците се преплитат и 4-500 метра от планината са изядени от тях. Периферията е загубила само 60 до 100 метра оттогава от ероцията на ледниците. Последните 2 кратки и много по-малки заледявания в близката епооха не излизат от циркусите и оформят само двата етажа езера на 2100-300 метра първи етаж и 2400-600 м втори - Бисерите на Пирин. Типичен първи етаж са Василашките езера, а втори етаж - последното заледяване преди 12 000 години - Тодорините очи и Тевното Василашко. Вторият етаж е близко до върховете. На Пирин поради по-стръмният характер на планината и бързото оттичане на ледниците това е много по-ясно изразено от Рила, където е имало по-големи ледници с по-бавно движение, които са заравнявали всичко под себе си, и фирнови полета - шапки, без голямо движение. Разбира се, и в Рила си има етажи, Седемте даже са реално на 6 етажа, изкючваме страничното езеро Бъбрека до поляната на Дъновото хоро.
Ходя водоравно под целият Вихрен и чак след Хвойнати, покрай на първата вода, хващам отстрани край нея едно по-полегато слизане
Попълвам водица в шишетата и пра-а-с - не мога да се изправя , колената направо отказаха. Пълно схващане. Чудя се какво да правя, ако директно се изправя, чувствам нещо ще се скъса. Извъртам се настрани, легнал свивам колената бавно дополовина и като се хващам за клек и камъни, що -годе се изправям. После си ходя, колената парят малко, но няма проблем- само вече внимавам да не сядам. Излизам точно на второто езеро
и си правя една обиколка на трите долни езера, чудно място
[b]чудно място[/b], където разпъвам дисагите. Пак схващане на колената, тоя път си оставам направо легнал. Нямам сили и желание даже да хапна нещо, добре че от палатката изкочи едно забравено бутилче с 70 грама шотландско, точно ми дойде дюшеш да ме отпусне. Спомних си 10 дневните кански ходения, изръшкване на цял Пирин от първи до последен връх, с хвърляне във всяко езеро по пътя / тогава нямаше още забрана, която я смятам за правилна, а и тогава имаше много малко хора по езерата даже. Сега ако почнат да се топят, ще стане като на Созопол градския / ...желязо бях, бате. Сега е друго, но все пак 14 часа на крак с относително тежка раница, 3 часа преди това шофиране, и съм гроги. За беда и точно сега става нещо странно - надувам полудюшечето и в него изведнъш се появява една твърда бабуна, голяма като цял самун ляб. Натискам я , не спада, седи си. Обръщам го от другият край, само 1 метър ще може да се ползува от него. И това е добре, че без него лошо, не се спи от схващане на горните стави и газат.
--------------------------------------------------------------------------------
Сутринта в 6 се откривам от покривалото - имаше вятър и няма влага, та решавам да тръгвам. Ама бре студено, а не съм взел ръкавици. Вадя едни вълнени чорапи, които са единственото резервно нещо от целият багаж, за икономия на тегло, и ги нахлузвам на ръцете. Добре е, вършат работа, както би казал някой съветски лагерник или изпаднал германец... тия неща се търсят в движение. Сещам се предното ходене, спането бе в колата, вечерта отварям едно стъкло боб консерва, то от хладното той се сгъстил. В жабката по спомен държа лъжица в найлон, ама я няма....като абориген тръскам надолу стъклото-нищо, боба седи като желиран не мърда....дразни ме като куче салам, прияде ми се тоя боб... и накрая бай Ангел яде боб с ключ №13 :)
Учудващо, през нощта коленете са се възстановили до състоянието отпреди тръгването. Има значи още хляб в тия краци, ама не е много, като гледам прогресията на отпадането на ставите....не знам, кой знае? .....както казваше Чунчо.....тази година реших - край на ските, не става. Може, но не ми е кеф така ски без атракция и емоция, та по -добре отказвай. Отказвам ски, отказах цигари, големите и малки пари / средни поемам / евтин алкохол / хубав може / жени / някои категории, да не ги упоменавам, че може да се разпознае някоя дама /. След някое време - 2, 3 години може би,ще отказвам и този начин на ходене - диво, без пътека, с целият багаж на гърба, без влизане в хижа... Другото много не ме кефи, ерзац може да е преспиване в кола, но то става до месец юни, после в ниското са облаци комари. Но сега съм тук, по моят си начин, както го харесвам аз, и това е важното. Все още не съм влязъл в миманса на посредствеността...според моите разбирания, според други може да съм за отвеждане в Карлуково :)
Около мен мъгла, плътна над 2400 м, хапе студ .....краката са схванати от непрекъснатото въртене през половин час през нощта, от едната страна камък, от другата подутината на шалтето. За 3-5 минути прибирам всичко в раницата - без да сгъвам, тъй като няма чувалчета за прибиране, направо бутам палатка, после храна / да е по-ниско като тежест, но не в дъното, че от удар може да се пробие и изтече нещо, после чувал и най-отгоре дрехи, които постоянно се сменят през деня. Изведнъж след час слънцето започна да пробива и студът олаби. Решил бях да мина по един скален пролом , където са преспите под Муратов
Проломът отдалеч изглежда като скалист улей, но дъното му е низ от прелищи една в друга тревни полянки, стъпала. По някое време се вижда пътечка - разклонение към портата над Влахинско, която тук се приближава само на няколкостотин метра, двадесетина минути водоравно се вижда. Сега съжалявам, че не поех натам, можех да кача Гредаро и мина по равното му било, от което има обзорни гледки към Синаница и Мрамора. Качвал съм Гредаро и по билото , и по улея над малкото езеро в основата му, и през малкият висящ циркус под него, и всеки път си е заслужавало.
Но продължих по долината под Муратов, която нагоре има едно добро място за бивак - тревна тераса между скали с обзорен хоризонт, а точно отзад е поточето от преспите, което и лятото никога не пресъхва
Нагоре последният километър е само през хаотични скали, слизането след билото също скали, наклонени освен надолу и странично. Отсреща се вижда пракото излизане от голямото Влахинско, което е малко по-ниско и е само по трева, веднага излиза на горното Георгийско езеро. След час излязох от скалата на поляните над Георгийските. Там ме наблюдаваха две спокойни птици, до които доближих доста, преди да отлетят
Приличат на гълъби, но бяха доста едри и с дълги шии за гълъби. Каквито и да са, нека са живи и здрави, добре изглеждаха. Почивка, расодка бос около езерото...красиви са пущините езерата Георгийски.
Поемам по пътеката под Георгийца, като този път не минавам през големият каменен циркус право нагоре, а вдясно, по пътека, която криволичи водоравно под билото на 2400 м.н.в , провирайки се в цяла поредица малки, очарователни циркуси. Такава поляна няма никъде в главният мраморен дял
Не е зле да се повтори, малко в друго състояние
Нямаше достатъчно сила и време, за стигна до Синанишки циркус, не исках да съм гроги накрая на деня като вчера. Има пътечка и през междинният циркус нагоре , една зелена, зелена долина
