Имам постоянно периоди на опознаване на Нидерландия, предизвикани от работата ми. И реших да запиша един, да не се изгуби във времето. Когато започна да има истинска икономика и бизнес в България , малко след началото на новият век / от "нормално" изключвам допотопната социкономика, която е встрани от всичко нормално и изправена на свободният пазар, се срина за няколко месеца /. Та в годините след 2000, постепено без да го планира някой, малко по малко след 1-2 изложения / а те бяха по 4-5 годишно, не само в България / някак си неусетно започнах да планирам и организирам провежданията на изложенията на водещата в бранша фирма, в която работех. Даже ми викаха Пако.....кой е правил такъв хубав щанд ? Как кой Пако Рабан идва да го проектира , не чухте ли ... А Пако се смее наблизо. След 15 г. тази фирма полуумишлено фалира - и във фалита има много пари, които се усвояват.
Но знанията останаха - те са специфични. Кои изложения са най-подходящи, как се заявява и как се постигат отстъпки, как се проектира щанд, осветление, ток нивелация, какво трябва да имаш ..... защото там отидеш ли - край , това което ти е в ръцете, това имаш.
И ей ни отново към Нидерландия. Ставане в 4, летището... носим и по 1 голям куфар мостри, тъй като се оказа, че в полета е включен 23 кг багаж на чиляк освен ръчният. Има си хамалогия, куфарите се комплектоват в колата на паркинга на летището, носи се и кантар да се мерят предварително. З часа полет...българските самолети винаги ги забиват накрая на летищата, защото сме незначителна дестинация. Това значи 30 минути ходене през огромното летище Шипхол Амстердам, за да излезеш на позиция 0. Оттам още 30 минути до вземане на багаж, тъй като той е отделена зона от летището под земята / терор, терор... / после още 30 минути до вземане на автомобил под наем. Договорен е Фолкс Т-рок, обаче нямат и ни предлагат един по-голям и по нов жип , последен модел на Волво , който вече научавам не се казва Волво, а нещо друго. Питаме щом няма оскъпяване, може . Малко им е кофти, тъй като са големи скъперници, но се съгласяват. 56 евро на ден.
Жипката Волво се оказва на 1000 км чисто нова, но се управлява с телефона - сдвоява се Андроид .... казвам аз не мога да се справя с тия нови технологии, колегата, който е завършил и Чикагският високотехнологичен, поема тази работа. То екрана вътре е поне 45 см. Нужно е , щот холандските магистрали често са по 7 до 9 платна в посока и трябва отдалеч и нашироко да следиш къде те води навигацията.
Колегата не е доволен от джипа, викам що бе, вътре тапицерия алкантара , шевове, мирише на ново.....вика сега ще видиш... е видях го. Жипката иска да кара сама, което не е лошо, ти можеш да си четеш вестника ако си старчок дето думат, на задната седалка , или да си работиш в компа ако си по-ново поколение....проблема е, че като си хване една лента, не иска да я напуска, и си кюташ зад някоя баба с 50 или зад някой Тир....което не е лошо, ама гоним график по минути. Трябва всеки път когато двигателят е изключен, преди тръгване да се изключват тези функции, умишлено зададени от лизинговата фирма, което си е цяла настройка....чикагският си казва думата и става за минута, но си е разправия. И пак колата се съпротивлява малко, като тръгнеш да сменяш лентата. Не става въпрос за състезания, тук никой не кара над разрешената скорост, която през деня е до 110 км, през нощта е по-висока, но при силен трафик като горе на снимката се появяват едни цифри и всички карат по тях, за да не стане задръстване. Всички са много спокойни шофери, не чух клаксон, виждаш малко рено в първа лента , зад него някое порше си кара кротко. Всичко е кола до 5 години, или хибрид, или електрическа. Японски почти няма, само немско, френско и форд/волво.
Не сме се натискали да караме коли в Холандия, но има една особеност, която го налага. Тук хотелите около изложбеният център са много скъпи - 450 евро единична стая, а ни трябват 3 стаи. Търси се и се наема 1 месец предварително къща, но такива в Амстердам е излишно да търсиш, друго не можеш се измъкна освен с колело до изложбеният център. Цялата къща е 140 евра на ден, която в случая е на 30 км от изложбеният център RAI , който е също извън града и се мисли още отначало да са в един район, да избегнем влизането въобще в Амстердам. Там си е повече за велосипеди, не става за коли. Градски транспорт не ни върши работа, има движение на мостри и си трябва кола.
Друга промяна виждам в годините в начина на услугите. Плащаш паркинг - получаваш баркод на телефона и с него влизаш. Не виждаш човек, работи се само с баркодове. Без паркинг осигурен предварително, никой не си мисли да се качва на кола тук. Пътищата са така направени, че няма и 10 см къде да спреш извън определените места, които са малко, или частни, или платени. Никъде не се вижда Бай Ганя да реве, че виждате ли той си е купил бракма за 2000 евра и не можа да паркира до гъза си до блока, безплатно...
Първо от летището с жипката отиваме от в изложението да поработим. Времето е малко и се използува всяка минута. Добре, че паркингът за строители, каквито се водим първите 3 дни, е безплатен, иначе е х 36 евро на ден. Паркингът огромен, на 4 нива подземни. Пое ни като куцо пиле домат....
Отиваме да си получим баркодовете за безплатен паркинг, за строители, и за изложители, още един платен за изложители, щото има онтстъпка 10 % ако вземеш за целия период, и после пак за строители - тамън 4 баркода. Тоя път сме на гише с хора , гледа се много сериозно кой ще влиза в зоната заради терора. Една кака се чуди - какви сте вие идиоти, хем сте строители, хем сте бизнесмени, после пак ще ставате строители, такова чудо не са виждали там явно. Там бачкаторите бачкат и строят щандовете, после идват цуцери с къси поли в понеделник си кацат със самолетчета, влизат в готови щандове.
Аз поемам с нея на немски, по-възрастните холандци обичат да шпрехат на немски. Казвам ами така е , хем сме арбайтери, после ставаме нещо като бизнесмени, после отново арбайт....показваме за проверка каските и работните обувки. Хилят се те, не видели такава щуротия, хилим се и ние и ни дават баркодовете за достъп
Отиваме на щанда - 12 кв метра, 6000 евра наем за 4 дни .Проверяваме ток дали има, щото бяха писали -ток 380 евро за 4 дни...не се шегуват с цените. Не бяхме заявили и платили, но имаше 240 волта. Точно на минутата пристигат и 2 палета - разглобен щанд и мостри от България - 3230 евро без ДДС транспорт , направо златна услуга...
Най -важното е да проверя в какво състояние е акумулаторната бормашина, има доста пробиване следващите дни. Започва се работа, и неусетно става 17 часа. Оставяме всичко, преобличаме се - задължително трябва да си с каска и обувки, аз си нося и гащиризон, щото предният път изстинах яко още първите часове от течение, залите са огромни, вдигат се цели подвижни стени и влизат цели тирове вътре. В Холандия може земята да е малко и скъпа, но като се прави нещо, правят го мащабно и после златните гъски снасят ли снасят....
Стигаме до къщата, която е във ваканционно селище на брега на езеро https://www.demeerparel.com/ . Малък проблем - предварително сме предупредени, че рецепцията на комплекса не работи, но с баркод ще вземем ключа от касета. Касетата се отваря, но ключ няма. На телефон никой не отговаря, почивен ден е...след час случайно засичаме почистващият къщите и той ни дава достъп. Има си паркинг в цената, което е много важно в Нидерландия.
Къщата се оказва истинска къща, за разлика от една голяма каравана предното идване с миниатюрни стаички и баня, в която трудно се събираше и виетнамец - едвам влизаш в нея .... караваната с панорамни снимки я бяха маскирали да изглежда като къща с големи стаи. Но в Холандия няма много избор и появи ли се нещо подобно в сайтовете под 200 евра на ден - взимаш го веднага, защото след часове го няма.
Холандците са признати в цял свят като шампиони на скъперничеството и майстори в смъкването на пари от клиента. В един хотел гледам един бежав канак реже филе, с някъв скалпел наряза 100 грама филе и покри с него 2 големи тави, мисля го докара до 0.3мм като салфетка дебело. Идват клиентите, то прозира през него, пробват да бодат - не става, то тънко, залепнало за основата, и отминават. Кашкавала също нарязан като листа пергамент. Оня ги гледа отстрани и се хили .....добре, но дойде Бай Ганя и усмивката стана печална ... издърпах с ръка х 2 реда, напълних си чинията и му думам иронично....Браво, медицина ли учиш ? Я нарежи пак така хубаво, че ще мина пак да си взема....фръцна се и изчезна.
Тази си е баш къща с три спални на вторият етаж, тоалетни към всяка, баня, целият първи етаж е 4 метра хол, 4 метра трапезария и 4 метра кухня , всичко в едно правоъгълно помещение. Взимаме ключа и без да влизаме, отиваме към супермаркет, който беше моя задача да определя още от България кой ще е. Бихме предпочели Лидл, защото освен цените, разположението на стоките и цвета на опаковките е еднакъв по света. Даже в Лидл надписите на нидерландски са много трудни за разгадаване, та цвета и мястото помага. В околността обаче Лидл няма, и се избира една разпространена в Холанция верига големи супермаркети - Джъмбо. Там се оказва 2 пъти по-скъпо от Лидл и стоките са малко по-кофти, но това е положението. Поне има белгийска бира Jupiler , на която колегата е фен и взимаме каса. За ядене няма голям избор, а спътникът ми е мюсулманин трябва да се съобразявам, в което нямам нищо против - взимаме кашкавал няколко вида, сирене гръцка фета се оказа добро, маслини, 2 вида салам - всички с печата халал продукти. Доматчета, краставици, салата, за мен 2 кила различни ябълки.
Прибираме се, апваме нещо и след разпускане с х 2 бири / те са х 250 мл бутилчета / в 21 ч. се трупясваме, все пак денят ни е започнал в 4 сутринта.
Моята сутрин започва в 6, преди изгрев. Така сме се разбрали, къщата има около 10 радиатора с газова инстлация, които тряя се регулират да не харчат през деня, защото ще ни сложат някоя солена допълнителна такса, предупредени сме. Нощно време се пускат на макс, студено е и с вятър, нощно време е без такса. В Холандия всичко е на газ, много хора може да не знаят, че най-голямото находище в Европа е тук, около Грьнинген. Вече не изнасят, защото са започнали малки земетресения от прекомерният добив, но за вътрешно потребление имат достатъчно.
Правя си еспресо, да ама не - машината за капсули в къщата се оказва неработеща, та се налага да вадя от колата тази, която носим за изложението. Ще я разнасяме всеки ден напред назад с колата в една торба, няма как. В къщата има още 2 кафемашини, но те са за шварц кафе, което не ни кефи. Приготвям закуска - за мен ябълки, колегата набива стабилно , оставям го да поспи час повече. През ден се варят Х 15 яйца - изяли сме общо 60 , викам започнахме да кудкудякаме.
Излизам да си пия кафето на терасата на изгрев - хоп веднага се появиха гъски, които живеят явно около лодките, видях и едно гнездо с малки. Те са обаче съвсем дребни и още не плуват. Фърлих ляб на народа да се радва
Тъй като нямаше много отворени къщи, някои птици направо се установиха и на терасата, да чакат кога ще се появим с ляб.
Правя една голяма купа салата, което остане от закуска отива барабар с купата си на изложението. Там има нещо заведения на самообслужване, но се натрупват хора и си се губи по 1 час, там се мотаят от големите фирми с х 10 човека персонал на щанд. Ние сме само 2-ма, и при дадени около 20 000 евра разходи, за да сме тук за 4 дни, всяка секунда е важна, може да цъфне клиент. Идват от всякъде, миналия път имаше от Монголия, от о-в Реюнион...Та при огладняване леко се взимат от плик, изпод масата доматчета и се дърпа с ръка парчета салата и от нарязания кашкавал и салам. Военно положение....
Пристигаме на паркинга в 8 точно за отваряне на вратите, сканираме баркодове, минаваме бързо скенери, проверки на самоличност / в Холандия заради терора навсякъде е така / и след 3 минути започва АРБАЙТ....ама арбайт, както в Германия като студент през 80-те години, и секунда няма отпускане, защото времето ни е много малко. Разопаковане, сглобяване на конструкции. Към 14 часа колегата капна и казвам по-добре да се заеме с продажбите, че те му изостаха , седна на един стол и отвори таблета си...аз останах сам да завивам и нивелирам . Голямата плоскост доста ни озори, дозаторите ги завивам на земята, после й се слагат опорите, като не се забравя в средата да й сложим временни опори, че ако друсне по рязко, направо ще се сцепи ...след 3-4 часа готова, едвам я вдигнахме. Това беше най-трудното. Станало 18 часа, без да се усетим. Не се и сещам за ядене, само редуване кафе редбул през 3 часа...щандът в общи линии е готов, сглобяват се столове, маса....пускам осветление - окабеляване с 4 скрити разклонителя х 5 метра, накрая от тях трябва да има 1 свободен с 5 гнезда за телефони, компове и КАФЕ МАШИНАТА. В 22 часа завършваме , в последната възможна минута, защото на следващият ден не може да се пускат елетрически уреди - бормашини и др....Пиян и залитащ от изтощение се домъквам до колата и се прибираме....егати деня 17 часа на крак АРБАЙТ без минута почивка.
Следващият ден е само за подреждане на щандовете, вече в обикновени дрехи, без каски и работни обувки. Но изтощението от предните два дни държи влага за цяла седмица напред.
Появиха се и "белите хора" от фирмите - изложители. Досега събота и неделя бяха бачкаторите, по-мащабните щандове ги правят от гипсокартон като павилиони, с боядисване накрая. Нашият щанд е друг тип, защото площта ни не е голяма, но пак клиентите казват, че е станало ОК, може да се каже, прилично добре :
Предните изложения беше малко по-различен щанд
мястото беше 3 кв метра повече, но много неща се промениха в производството ни за 2 години : с козметиката приключихме като производство, прави се под наша марка извън страната, всички в сектора това правят. А и сега козметика вече не предлагаме на запад от р Драва и затова не е изложена. Силата ни е в хартията, имаме 4 нови производствени линии х 50 метра дълги , които се управляват от компютри, с голям капацитет, там сме конкурентни и там наблягаме. В краят на изложението, докато се посрещат клиенти, мозъчетата ни щракат и накрая стигаме до извода, че за следващото изложение ще минем на по-високо ниво - ще се дадат още в началото 16 000-20000 евра / не 6000 както досега / за напълно оборудван щанд от 20 кв метра нагоре, от организаторите - с осветления, мебели, без рамка на щанда, висок 5 метра , мащабен , ти само си даваш проекта на файл, те ги го принтират на плат и монтират, идваш готово на това:
Дават се в началото повече пари, но освен че влизаш в друга, по-висока класа, класа, ще се спестят дните за построяване и разглобяване, реално времето и разходите за престой намаляват с поне 2000 евра, за транспорт още 3000 евра, тъй като намерихме партньор в Холандия за доставки, на който ще му доставим палето с мостри заедно с тира със стоката ни на нормална цена за 70 евро, не както сега персонален транспорт от Шенкер за 3200 евро. Няма да сме грохнали от 2 дни строеж, а си идваш свеж от самолета, подреждаш си мострите и си свиркаш. Та сегашният щанд накрая го подарихме на холандците, те обичат да са на далавера, на тях им хареса и ще си ползуват масата , столовете, щандовете от Икеа са чисто нови си струват 600 евра.
Настъпила е голяма и освежаваща промяна наоколо. Още преди година следейки плана за заемане на щандовете забелязах, че около нас са полски фирми. И като запърхаха наоколо полски принцеси....стана страшно. Сетих се за една комшийка, мъжът й бил отвлечен от полякиня, съскаше постоянно....Какво им харесват на тия полякини не мога да разбера, те всички са толкова ЕДНАКВИ! Права е, еднакви са : весели и усмихнати, предлагат да услужат с това и онова, пърхат с мигли, едни ОЧИ изхвръкнали напред....високи и стройни , краката трябва доста време да ги видиш откъде почват и къде свършват....Как не ви е срам да сте толкова еднакви, полски принцески недни! Постоянно нарушават и забраната от соца - забранените навеждания ги знаете....Стана весело и някак си работата по-приятна.
Най-после идва денят и часът на откриването....готови сме и малко объркваме работата на големите италиански фирми, италианците са Мерцедесите в бранша - Картиерите им / фабрики за хартия / в Карара, Лука, Наполи .... Лосди и др подобни....тях всички ги знаят, интересни сега са поляците, които са голямата нова сила. Правят всичко от хартия с добро качество на половин цена от италианската. Дружина полска, премена с минижупи, снижава всичко минаващо пасетител наоколо, което се чуди къде да гледа - крака или очи.....жените, които са много малко като бизнесмени в този бранш / казват, че хартията е бизнес за простаци и има нещо вярно/ забелязвам преминават набързо и намръщени полският сектор.
Още по-голяма сила са турските фирми - имат 4-5 огромни като мащаб предприятия, но с малка слабост - за Европа оскъпява износа им документация, митници и транспорт. За тях сме и тук .... извървяват се всички големи турски производители да договарят с колегата/който и е собственик , ние да произвеждаме с техни суровини и да доставяме до крайния клиент от тяхно имеи марка. С български фирми това никога не може да стане - винаги ще те прецакат веднага, още първият път. Българинът иска голям келепир веднага, няма търпение за дългогодишен бизнес. Турците обаче, казаната дума е закон - те може да се пазарят, но не бъркай пазарлъка с лъжата, това научих от работата с тях, стиснат ли си ръцете, няма нужда от друг документ. . А и колегата/шеф е от стара известна фамилия от Истанбул, с много фабрики, молове и какво ли не в Турция. Ние сме реално турска инвестиция, изнесена в Евросъюза и Шенген. Нищо лошо не виждам в това, всички други производители на хартия в БГ фалираха и се забравиха - Белово, Свищов вече не съществуват. Не сме конкурентни в тоя бранш, тук трябват инвестиции и мащаб. Същевременно, когато отивам в предприятието, което е рядко, през месец - 2 , виждам едни прости в отношенията, работливи хора, оставяш си багажа с парите някъде без да мислиш, никъде не се заключва и не се краде.80 % от работниците са български турци и работливи цигани, има и от Турция / там постоянно си няма работа въпреки огромната промишленост и заплатите са наполовин нашите / живеят във фирмени жилища безплатно тук.
Неслучайно турските фирми успяват....философията е проста...ако трябва и палат ще направим, щом трябва. Нашата фирма няма скъпи складове и бази, комплектовам продажбата само на цял камион, обикновено ТИР, правя фактура и моята работа е дотук - заводът изпълнява. Имаме 4-ма търговци с работа, подобна на моята - 2 ма в България / аз в София / и 1 в Зап Европа и 1 в Средна Европа. Никой не иска да знаеш и дума турски, никой не те пита къде си, какво и колко работиш, важно е да намериш клиенти за поне 500 000 евро годишно, а най-добрите са клиенти са по 1/2 милион / първоначално / и после да ги поддържаш, защото лесно отпадат, ако не знаеш хватките - общо взето продажбите в региона ти да са ОК. За мен е лесно, защото това правя вече 30 години, знам издъно кой какво купува и ще стане ли клиент, знаем се в бранша и трябва на секундата да знам каква ни е наличността и какво може да предложа като цена, качество и вид, за 20-100 куб метра стока. Не става да гледаш комп или да търсиш написано, всичко всеки момент трябва да ти е в главата. Гледам в програма сутрин складовата наличност като филм за 3 минути и ми е ясно какво се е променило от вчера, коя поточна линия е работила и коя не, повече не ми трябва. Друг ще се поти 3 часа в програмата и нищо няма да разбере. За него ще е невъзможно да извърши някакви продажби, ако ще да работи х 20 часа на ден. Чукваш ми един телефон, ако си в бранша и имаш от нещо нужда или друг производител не се е справил, и на секундата ще получиш точен отговор кога, колко и на каква цена. Артикулите са ни повече от 1000 и все едно се бориш с китайски йероглифи, ако това не си го правил поне 10 години. Когато постъпвах на работа, не знаех, че ще работя с турци, малко се притесних като разбрах след няколко дни. Но....такива точни и коректни хора трудно ще срещнеш даже и на запад.
Та на щанда работата върви. Малко сме недоволни, че сме заобиколени от полски принцеси, а ние няма какво женско да извадим насреща. Пробвахме с една девойка от предприятието, която изрази желание на пътува. Но явно стреса от ранното ставане, неритмичните постоянни задачи я стресира дотам , че тя си млъкна и малко думи обели през 10-те дни предния път. Даже се оказа, че е от модерните девойки, дето не могат да правят кафе и сандвичи, да пазарува експедитивно, та аз си ги правех тези задачи. Никой не й повиши тон, при нас колкото можеш, толкова правиш. Ще трябва да намерим за представителният щанд за следващото изложение нещо и ние по-ексклюзивно, някоя девойка. Аз също съм дъртак и не ми е мястото тук, но засега освен мен няма кой, а и изложението е пълно с такива ненормални дъртаци като мен. Какво имам предвид - новата мода е да обикалят с километри по коридорите на групи х 10 от фирма, по фирмени фанелки, пуснали весела музика и танцуват в движение 50- 60-70 годишни дъртуни. Цирк... Никой не ходи с официални костюми, слагаме сако, но отдолу дънки и маратонки задължително, на крак по 15 часа с обувки не се издържа.
След първият ден, парти на изложителите за откриването. Много народ, все весели и малко превъзбудени, струва ми се доста бяха от тях напушени. Музикални групи само от жени тук и там на живо. Предлагат в подноси кисел оцет, наречен вино и маскиран в чаши за шампанско - викат му сект, което го знам от Австрия и Германия и не го доближавам даже. Наливат Амстел от кег, много добра, удрям 3-4-5. Запознаваме се и лафим с шефката на изложението, много весела, мисля също беше напушена.
Стига за работа, тя няма край.През следващите дни има повече време привечер, денят е дълъг. Обръщам внимание на каналите, всички в Холандия, които видях по полетата / в градовете сега не обърнах внимание, бяхме извън тях / са изградени от талпи и дъски, явно обработено много издържливо дърво. Парапетите навсякъде по мостове, са такива дървени, много стабилни. Бетон няма никъде, предпочитат много здрави и изпечени красиви тухли.
Холандците имат малко земя, която с много труд са отвоювали от морето. Всичко старо и построено се цени и му се търси нов живот. Даже вятърните мелници, които навремето не са мелели жито, такова не расте тук, а са изпомпвали водата / която сега сигурно се помпи от големи промишлени помпи/. Една редица мелници, десетина , помпи водата от по-ниско ниво, изкарва на канал 2-3 метра по-високо, после втора редица мелници пак помпи и така, докато изкарат водата над много високите диги и я влеят в големите реки Маас, Рейн, Амстел / биричката / и оттам в морето. Мелниците сега са превърнати в кокетни домове, с входни врати, адрес и всичко като му е реда:
Облицована е със слама, така бяха по калъп и други мелници. Удрям едно Юпилерче , наблизо кротко си пуши джойнта местен
