Абсолютен победител, сред малки и големи посетени места. Перке? Много дружелюбна и открита атмосфера, много позитивни хора - местните и туристи, много интересни забележителности, въпреки че е градче, може спокойно да останем 5 дни и все виждаш нещо ново. Много и качествени заведения на най -добрите цени, сравнено с др места в Тоскана.
Настанихме се в изключително артистичен и същевременно модерен хотел, пълен с произведения на изкуството, в 800 годишна сграда. Съпругата ми е майстор в избирането на такива арт хотели, стари сгради, реновирани до най-съвременен лукс. Баните, тъй като аз съм специалиста, одобрявам само хотели с най-съвременни такива. Цената не е важна, но не е нещо особено на фона на софийските вериги които са над 200 евро за стаи - конфекция - 170 евро на вечер. Ние не бяхме в Тоскана да икономисваме, колкото струва, плаща се , искаме най-доброто за нас без значение цена. Важно е да е интересно и удобно, долче вита.
Близо сме до градската стена и сме все едно на нея, защото сме на същата височина. Те самите сгради в Тоскана са част от градските стени. Входът на крепостта е до нас и сме на главната улица, но дограмата е качествена и нищо не се чува, ако се затвори.
Много голяма тераса на имаме, на третият етаж сме, даже с шезлонги освен маса и столове, но не стигнахме до нея.....
Излизаме на централният площад, то градчето е километър на километър. Половината народ облечен в средновековни носии....и оказва се че сме по време на тридневен средновековен фестивал на Сан Джиминяно.
Отиваме към вътрешната крепост и зад един ъгъл, срещу нас запречили тесният проход рицари, гледат малко страшно....жена ми се уплаши, казва нещо става тука
Гледат намръщено, аз фърлям поглед наоколо дали мога да докопам някой голям камък да тласна към групата, ако стане напечено. Както винаги в Италия...това е майтап, майтапят се италианците, като приближаваме, щото то беше проход, няма откъде да минеш, двама се усмихнаха, отстъпиха втрани и казват " Бонджорно!"
Вътре в двора на крепостта, таверна за рицари и благородни девойки, и постоянно състезание по стрелба с лък. Повечето от участниците бяха жени, на групи х 4 се състезават в стрелба по заек, после глиган, и накрая неопределен страховит дзвер. Истински стрели, силно свистят и се забиват, много лъкове, снопове стрели, много нящо 
Мечове също се намираха, имало и бой с мечове, но не случихме деня да го видим. После в хотела ни дадоха програма, 3 дни празници на жътвата в Сан Джиминяно, където всичко е описано по часове, къде и как.
До централният площад е близо, дочу се глъч, хайде натам
Има и средновековен пазар, със странници и гадатели. Продават средновековни стоки. Никой не проси, не искат пари, няма и нито едно от характерните за големите градове в Италия негра, които продават всякакви ненужни боклуци.
Точно до хотела ни, който е на още 200 метра, попадаме на най-хубавото кафене от пътуването, с истински КАНОЛИ СИЦИЛИАНО . Ако не си опитал този сладкиш, както е рекъл комисар Монталбано, не можеш разбра Италия
Последното кафе навън, което пих в София, беше 4 евро, в Италия кафето еспресо, аз другото го смятам за цвик, чорба от мляко и пяна, това не е кафе за мен....в Италия беше между 1.5 - 2.5 евро....а знаете, ако не друго, италианците поне от кафе разбират. Малко трудно ми беше да им обяснявам, че не го искам РИСТРЕТО / което в точен превод е прекъснато кафе и е 2 глътчици от дозата, толкова силно става, че не можеш му усети вкуса /. ILI, производителят, са го написали на кутията си, показвам им го , че те си правят по навик късо - там пише с картинки 40 мл е ЕСПРЕСО, РИСТРЕТО е 10-15 мл. Никой италианец не е чел какво пише на ILI кутиите, въпреки че са направили миони кафегта, като гледам скоростта на излизащите чаши от машините. Защото гледат невярващо, но са любезни, слушат клиента и накрая вдяват. По възможност сядаме в кафенета, на които се виждат до кафемашините големите хромирани бидони на кафе ILI. А италианите си пият Х 10-15 ристрето на ден и си свиркат.
Не обядваме, сутрин имаме закуска навсякъде, тя е качествена, но еднотипна - прошуто, милански салами, кашкавал....нарушавам много диетата, задължително има и сладкиши, които няма как да пропусна , навсякъде са поне 3 вида - лимонов, ябълков или кайсиев, един твърд много интересен със смокини, и кроасани с пълнеж от кайсии и шамфъстък бяха най-добрите. Но от целодневното трамбоване в търсене на италианската романтика, поне не напълнях, а очаквах да съм качил.
Та чак към 18 часа - едно еспресо и сицилианска канола.
От кафенето, пак разходки, към 20 часа винаги сядаме на ресторант, избора на ястия е много малък, италианска кухня просто няма. Има тесто във вид на пици, лазаня или спагети, намазани с доматен сос и прошуто или моцарела. Никъде не се продава и не са чували за риба или пиле.
Спагети само един път опитах не ми допаднаха, та карах само на пици. Виното, бяло от Сан Джерминяно е много добро, 20-22 евро бутилката в ресторант....сметка под 40 евро, какво му е скъпото на Тоскана не разбрах...
И веднага обратно към зрелищата.....много красиви танци с хвърляне на флагове, стара италианска традиция
Нямаше край, Луна и баща й изнесоха много добро представление със саби и мечове, после танци на благородни девойки. И отново голяма група германски рицари от Меерщад, Вюртемберг също изнесоха класно представление. Преди тях, още 2 групи рицари и флагоносци, изнасяха безкрайни представления....много красиви, различни облекла.....
Изведнъж, в далечината се чу тътен.....звукът от видеото е едва 10 % от това, което е на живо. Тътен на бойни барабани, който приближаваше. Изведнъж , на площада начело с барабаните, започнаха да навлизат в строй конниците Санта Фина , каквото име имат рицарите и конниците на Сан Джиминяно. Представяш си как заплашително за навлизали в битка с гръмовните барабани и какво е било, като са чуели отдалеч барабаните враговете им. Кавалерията Санта Фина е известна още от 1240-1280 година с битките с постоянният им враг - гр. Сиена.
Русият башибозук малко се стъписа от стройното навлизане на кавалерията, по после опънаха потничетата и с гърдите напред, пак го удариха на юруш...на маслините, дето се казва. сега им е паднало....
Програмата завърши в полунощ с грандиозен огнен едночасов спектакъл на полуголи девойки.
Кратки видеа има в албума
Страхотно, бяхме само за 1 ден, а толкова неща....задължително следващият път ще сме на целият празник на Сан Джиминяно.
На другият ден...където и да погледнеш, зад всеки ъгъл, нещо ново....малък кокетен музей на Сан Джиминяно, свободен вход...има голям макет на града, управителката на музея ни обясниу, че през средните векове е бил доста голям град и е имал 72 кули, останали са 12. После населението се е изселило в Америка и към Сев Италия, където е имало работа, и сега 2/3 от старият град вътре в крепостната стена е земеделска земя. Кулите повечето преди време са ги разрушили за строителен матриял. Кулите са на отделни фамилии, те са частни, правили са каквото си искат. Сега съжаляват, защото всяка кула носи пари на собствениците. Още едно музейче, на една кула, Снимки какъв е бил животът в нея. Кулите не са били за живеене, жилищните сгради са прикрепени към тях, те са на етажи отвътре само от дървени подове с отвор в средата, при опасност се качват етаж по етаж нагоре и бутат стълбите.
Много красив, чист и интересен град. Много весели хора, сами позираха за снимки, но още не съм ги намерил къде са и качил.
Нумеро уно 1 втори път - Пиенца / Гладиаторско /! Върщам малко назад в Сан Джиминяно, толкова весели и отпуснати са италияните, евала за това! винаги усмихнати, винаги в добро настроение....правят така, че и ти да си такъв....специално за нас, без да искаме, ни дават усмивки.
Пия си кафенцето на високите тераси на хотелчетата и мъдря философията на италианските покриви....винаги артистични, леко нарочно небрежни, най се ценят старите керемиди с лишеи, но не текат. Само от два вида керемиди са, плоските ги обръщат наобратно и от тях правят капаци на билата
Преди 25 години се отказахме от организирани пътувания с групи. Натъпкани в автобус простовати хора, повечето изперкали женоря, трябва постоянно да им слушаш глупостите. Върха на културата за тях, давам един от безбройните примери, едно дебилно семейство, гледам ги мъкнат вкупом гордо от една мръсна /там чисти няма/ уличка в Кайро, пластмасова статуя в двоен човешки ръст на измъчен фараон. През цялото пътуване охкания, ахкания ....фараона зае място в автобуса, пазен от две страни да не се килне от гордите собственици и така пътува 1000 км. Някой не удра ли фараона , ма! крясъци.... Второ поколение чалга-темерутите на Слави. Ка Ем Джи класата приключи за нас, след като се понанаучихме да се оправяме с банкови карти, резервации , транспорти и др.
Сега конкретно в Италия, без да се подготвяме, влизаш от телефона има в интернет сайт Rome2rio веднага намираш 20 варианта на всеки транспорт между населени места. В Италия са отлични и много на често както влаковете, така и автобусите, и се движехме с тях. Като самолети са, климатизирани, удобни и чисти седалки, през 10 метра екрани с постоянно сменяща се пред 30 сек. графична информация на английски, къде си, как се движиш по навигация, следващи спирки, връзки, времето какво се очаква да е, културни сътия в местата, през които се преминава...и какво ли не още. Не ни трябваха повече от 10 мин да си стегнем 2-те куфарчета на колелца и да сме 5 мин преди графика на спирката. Няма нужда даже да си купуваш билет предварително. Билетите в развитите държави не са за определен влак или автобус, те важат месеци, докато не се качиш , на който час и ден ти е дошъл хатъра. Това беше още от преди 50 години така си го знам. Влизаш, доближаваш си банкова карта, има устройство на всяка врата и то сметва в зелено, плащаш моментално, билета ти излиза на телефона като приложение. 2-3 до 5 евро е 50-80 км автобус или влак. 10 евро е 100 -120 км. Ползувахме пътнически влакове, които са с много широки, удобни и чисти вагони. За час сме в следващата дестинация. Дучето казват, направил влаковете точни, и сега е така. 2 пъти хващахме такси, единият път с американки си делихме ни излезе смешната сума 7 евро с бакшиша. Вторият път беше 40 евро за 15 км, щото попаднахме в транспортна дупка от 5 часа, единствената в целия воаяж, и идва частен бус да ни вземе специално. Нека да печелят хората, аз съм за...
В Сан Джиминяно пейзажът е като в Предбалкана, само че горичките от маслини, лозя-маслини, лозя-маслини, зелено....
Сега е топло и жежко, не много, 31-2 С, но преди 30 дни само, жена ми е била по това време, е само дъжд, влага и мъгли. Зелено, зелено....
Това ни го казва и Елизабет, оправна фина италианка, сама направила порутена 600 год сграда в суперкъща, само 4 стаи, но много големи и удобни. Много се старае, много скъп уред за пречистване на вода, казва наливайте си колкото искате, имаш стъклена гарафа за тази цел в хладилника в стаята. На двата етажа имаше истински еспресомашини с три вида кафе, вика пускате и правите си когато ви е кеф. Елизабет и тя фен на кафето, казва - да ви пратя на посещение в местната фирма за кафе, има специални турове за туристи, а като ви пратя аз, хем няма да ви търсят пари, хем отношението ще е специално.... Аз като кафе маниак, очите ми станаха на понички!, откога искам да видя италианите как си пекат кафето. Ще го оставим да следващият път, да има нещо ново да видим.Тъй като имаше само една стая още заета с германо-японци, тихи като мишлета, лафеше си много с нас. Но само сутрин 1 час, докато оправяше закуската, отново на много високо ниво. С гордост донесе лимонов кейк, направен от мъжа й...тия неща се ценят. Заета жена - върти хотела и още много други неща.
От нея разбираме, че до 1480 г Пиенца е бил мизерно село, най - бедното и грозно в Тоскана. Но...избрали Папа от този край и той съборил селото, направил нови къщи за селяните и вдигнал 3 много красиви обществени сгради в средата с площад. Селяндурите обаче се заинатили, нараждали се и сюрии деца, и се строили самоволно пристройки и всякакви сгради прикачени към безплатните им папски къщи, та се получила тази уникална смес, която я няма другаде в Тоскана - Пиенца.
Различното тук е, че другите градчета бяха в крепости, а това е било папско село и уж не са го нападали при войни. Има крепостни стени, но ниски и от 14 век на крачка минаваш в 21 в новия град. Антонио, предният ни стопанин, ни хвали вино Брунело, казва не си бил в Тоскана ако не пиеш Брунело. По ресторанти е 80 евро и нагоре уж качественото. Малко ни бяха омръзнали ресторантите и гледам в навигацията, на 100 метра от нас Кооперативо Тоскана традиционни храни и напитки. Айде в него....но ми се сториха малко залежали нещата. На още 100 метра супермаркет Кооп....уважавам веригите , тъй като и аз съм ги зареждал, я да ги видим как са в Италия - същите тоскански храни 2-3 пъти по-евтини и прясни. Взимам едно Брунело от скъпото, тук 28 евро...маслини, специалитети- месни и сирена, ЛЕБ, имаше хубави череши. Идеята беше - тъй като си имахме голяма 50 кв м. тераса отгоре на сградата, точно до двете папски кули, да си правим теферич на залез....така две привечери айляк....
Вярно Брунело е приказка....2 часа гледахме на залез невероятен танц на стотици, стотици лястовици, които играеха и свистяха между средновековните кули, поотделно и на ята, около нас...виждал съм лястовици, но такова нещо не очаквах. Малка представа се добива от едно кратко видео...
Вечер - разходки по старинните романтични улици. Не знам как жена ми успяваше да ги снима без хора, има си народ. Всяка врата е произведение на изкуството
Навсякъде ухаещ жасмин и цветя, много цветя. Имахме и ние малка романтична тераска към стаята. Елизабет ни предупреди, че в храста имаме птица с гнездо и яйца, та не ги безпокояхме и само погледнахме. Тоотвън навсякъде сядаш като бащиния ни беше
Да, ама не...запекло това слънце ще се сварим, тиквите ни се размекнаха. Храстите наоколо пълни със закъсали като нас, крият се на сянка. Стигнахме до средата. Казвам утре ще го направим по моя, пирински начин. Ставаме в 5 и преди изгрев, по хладина го преминахме. Въпреки жегата през деня, сутрин имаше лека и приятна, хладна мъгла
Много интересни неща в Пиенца, има интересен маршрут в зелени зони, с чешми на извори и стари параклиси извън града, по който са 40 статуи на съвременни творци. Не ни остана време. Стаята с балкончето ни отдолу, отвън е 14 век, вътре супермодерна и широка стая, пода запазен нарочно старите изтрити плочи. Цена от 160 евро е нищо :
В Италия сладоледът насекъде, секогаш го има и е хубав. Но има хубав, по- хубав и най-хубав. Е разбрах какво требе да се търси, за да попаднеш на най-хубавият. Сладоледаджийницата трябва да има вътре видим, малък фонтан, по който постоянно да тече топен черен шоколад. Това показва, че са баш-майстори в занаята. Като искаш, даже е безплатно, ти поставят сладоледа отдолу и фонтанът лего го напръсква. Шоколадът се втвърдява моментално, но е жилав, като дъвка. Само на две места уцелихме сладоледаджийници с този мурафет и сладоледът беше потресаващ , класи над другият обикновен хубав италосладолед. Едното място беше в Пиенца.
Снимки и видийца
