Между мрака и светлината на деня, се промушвам в сенките на Василашкия поток. Паднала исполинска мура, водни искри и камък - това е сърцето, истинският Пирин
Мурите и те цъфтят в това изобилие на вода и слънце
Голямото езеро и гледките му всеки ги знае, пропускам ги. Второто езеро винаги ме привлича. Има няколко потока - тихаци, които се вливат в него. Мястото е дом вода и цветя
Отсреща се мръщят Стражите
Нагоре.....тази година, за разлика от други, натрупвания от сняг има не от вятъра в оврази, а даже и от юг в големи лавини
