Демяница 2026

 Между мрака и светлината на деня, се промушвам в сенките на Василашкия поток. Паднала исполинска мура, водни искри и камък - това е сърцето, истинският Пирин  

            

                 Мурите и те цъфтят в това изобилие на вода и слънце 

      

          Голямото езеро и гледките му всеки ги знае, пропускам ги. Второто езеро винаги ме привлича. Има няколко потока - тихаци, които се вливат в него. Мястото е дом вода и  цветя 

                        Тишина, нарушена от ромона на малко поточе 

Отсреща се мръщят Стражите 

Нагоре.....тази година, за разлика от други, натрупвания от сняг има не от вятъра в оврази, а даже и от юг в големи лавини 

      Привечер , странни светлини се промъкнаха между облаците 

                   Утрото е по поръчка - бавно избистрящ се кристал ...

 Горното езеро

Много ми харесват последните морени на оттеглящите се ледници в Рила и Пирин, последният моренен вал на малките ледници под самите върхове. На много места са създали една постоянна характерна ивица. В този сезон се вижда къде са били ледничетата, на местата на преспите 

 Възела е много лют връх

изпуснах къде се подсичаше и докато се тюхках,  го качих право по билото  по тия скали 

Гледки.....гледки....

Вместо да вървя по монотонното било, слязох до едно много убаво място, началото на Башлийца

С идеята да отида на едно много скрито, много красиво езеро - това под Башлийски чукар. Преди ми беше любимо, защото съчетава заобиколена от големи скали много зелена малка  полянка , потъваща в чист пясъчен бряг, извори до езерцето 

Най-хубавото място от хубавият Пирин. Няма комар, спи се идеално, по 2 дни съм оставал, не мога да си тръгна...Така до 2010 год. Но...кравите явно са завидели и после винаги съм го заварвал превзето поне десетина, половината натопени до кръста във водата. Няма лошо, и те разбират от хубавото, но нямаше място и за мен....Сега отново, тотална промяна . Огромна лавина / това е чудовище, снимката не може да пресъздаде размера / е тряснала в езерото, остъргала го е и е излязла в насрещният му край. Езерото пълно с клони и буци мръсен лед и кал...

Брегът го  няма, затлачен от пръст, поляната също половината я няма ...

Стана ми малко тъжно, явно старите добри времена са свършили...и не спрях, да не го гледам сега какво е , продължих напред