Рано сутринта, на Доспат, и от там по пътя на деривацията. Целта е една долина, която е различна от другите наоколо и много ми хареса - Казана на Бяла Места. Цялото Пирин е насреща, много сняг, за разлика от Източна Рила
Мрамора свети, свети
Тази долина, за разлика от Белмекенските , е силно врязана в планината, защото ледникът е бил много мощен. Влизам по приятна пътека, вода, вода...
Пролетно-снежна вода....всеки сезон непреодолимо ме води по това време. Потоци и воден прах, зеленина, цветя...един танц на възраждащият се живот
Още по високо, надничат снежните преспи на Казана, на който е наречена цялата местност
Казана - ограден от 3 лични върха - Орта, Ченгене и Сиври чалове
Тук направих грешка - исках да видя р.Ибър, не бях досега. На билото, мислех че е веднага надолу - не е, 1-2 км на изток е. Тъжно, еднообразно, изровено място, реката сив,безцветен канал. Много по-добре щеше да е да продължа по Казана и да завъртя наобратно по платото под Орта с няколкото езера, както съм правил преди, и да се върна на реката отново по-ниско долу.
Върхах се на красивите, буйни потоци на Казана , с километри весели подскоци на кипящата вода.
