Второ полувреме...още невъстановен от Рила, ей ни рано една сутрин на Тодориния поток. Мразовито, готино :
Пирин винаги ще те сногшибира с нещо различно, една е водата в Рила, друга е пиринската, по-малко е, но ври и кипи:
Дидо е любител на тодорините минзухари...по фини са, не са така пищни като рилските,
но имат една необикновена светлина в себе си:
Бих отбелязал само, че снимките не са обработвани, минзухарите имат естествена вътрешна светлина. Разкрасени изглеждат примерно така :
Или така :
Естествена, неподправена красотия .....:
Стигаме до най-високата точка за днес - Тодорини очи. Добро място за поглед към долината, виждат се минзухарените полета. Новото фото сглобява само панорамки :
Поемаме надолу. Дара, проучва навсякъде
И открива нещо интересно - докарва ме на няколко места до събрани купчини от стотици старателно изровени минзухарови луковици. Лалугерите най-вероятно ги събират за папкане, защото за близо до дупките им :
сега като се сещам, трябваше да опитам 1-2 . Не повече, да не подяждам мармотете, че Милки и станиоли не забелязах. Надолу има и други цветчета
И разумеется, свежата пиринска вода. Има една по-трудничка пътека непосредствено край Тодориният поток, много си заслужава да я премине каждьi турист
Сутринта по Валевица свежарка студено :
Какво му требе на човек, тия французойки - майсторки са намерили мурафета как да извъртят едно убаво кайве... обаче ги няма наоколо и затова сам се опраям
И нагоре по Валевица
Типица малко сърдит така го дава :
И започна една феерия на тая река, чиста като стъкло, къде буйна :
Къде затихваща в тихаците :
Има и други цветучета
Лилавото започва, с поглед към Валевишки чукар:
Изпаднах в дилема къде да продължа - към Валявишките ми се стори доста снежно, Превалските си е зима,....защо не очарователният Чаир !?
Пролетта идва :
Завих обаче към Валявишкото, защото е малко с южно изложение пътеката е няма прекалено много сняг. в другите направления трябваше да се гази дълбоко. А Дара е само 33 см висока, представям си някой да ме изправи мен пред 10 метрови преспи да ги пробивам, какво ще ми е, и какви благословии ще му тегля на водача / сиреч мен / ....
Много, много полета....
Езерото тишина :
Поседяхме стабилно, па се върнахме от друго място. И там минзухар
Нямат край....
Трети ден, ще посетим трета долина. Мисля коя ще е, но Дара си има свои планове. В 7 часа, само я пуснах уж за малко да се разходи по Тодорова орница, и диването драсна след диви животни. След час се чу лай чак някъде отвисоко, от краят на Къркъмската долина. Ловно куче ако забегне, седиш и чакаш, от търсене полза няма. Само ще го заблудиш ако се въртиш около мястото. Чак след 12 часа, привечер, изскочи отникъде с разбит кървав нос, едното око затворено, гърдите целите одрани и без козина, цялата в капки смола. Добре поне, че пристигна цяла и не се натровила от нещо. След седмица, белезите се оправиха.
Лавина в ниското, подари последният пищен букет :
Демяница ни изпрати
Добро, пищно Рило - Пиринско минзухаруване стана.
