Тежък период....депресия. Есента на 2025 почина Дара, това добро и весело куче, бяхме си много близки. По цял ден заедно, толкова искаше да сме все заедно, че даже и на работа си я водех постоянно с мен. Показа някак си, без да иска, как се държи достойно, когато се разболя от рак. 2 години и звук за оплакване издаде, не легна, гледаше винаги да е в добро настроение, доколкото може. Цели килограми лекарства, всеки ден, как издържа на тях - лекарят също не знаеше. Живя добре и с болестта, разхождаже се, имаше много силен организъм, но накрая ракът я превзе, престана да яде и пие вода и след седмици дойде краят.
Неусетно, малко по малко, започнах по чаша, после втора. На обяд, леко замаян, вечер също второ дозиране. Като пиеш, друго не можеш да правиш, движението намаля и спря. Отказах и ските, та и близките ми казват - вече спираш и с планините. До март месец 2026 г бях един мях, парцал. Довършителен етап - Катарино. Който е ходил, знае какво ядене е там, а съм лаком. Сутрин се наплюскам, лежа безпомощно 2 часа, не мога да мръдна. Привечер, пак плюскане до безпомощно състояние. Имам свойството да качвам по килограм на ден, като варел, навсякъде трупам. По едно време се усещам, че от толкова ядене, не е имало място за алкохол и някак си оттогава не ми се пие и спрях. Прибирам се, задъхвам от нищо, постоянно скапан и уморен. Качил съм 12 кг, и усещам, че ако продължавам с тоя скотски живот, есента вече трябва да се приготвя за умиране.
Бил съм и преди пълен и съм отслабвал, но на тия години, си казвам, това трябва да ми е за последно. Започвам сутрин упражнения, на обяд колело, вечер пак същото, но внимателно, да не претоварвам ставите.Като стар вифаджия знам, че най- важното е храната - колкото и да се движиш, хапването трябва да се ограничи да под 1500 калории на ден, ако искаш резултати. В Германия също се бях оттдал на плюскане, но след това постепенно, се докарах до това ниво, на 46 години....
Сега го карам внимателно - никакви сладки неща е най-важно. Плодове всякакви по всяко време , но малка порция, не повече от юмрук, само от 1 нещо за основно. Учудващо, резултатът дойде бързо. 6 кг за 40 дни. Първо търбухът се отлепи от циците. Надолу вече по-бавно, по 1 кг за 15 дни. Краката се стегнаха, ръцете, циците се прибраха и заприличаха на гърди, гърбът ми вече не е схванат. Шкембето се отлепи и от ребрата, но си остана все още. Знам, че след още 2-3 кг ефекта ще е още по-добре видим. Малко по малко, важно е навиците на хранене и движение да са постоянни. В Холандия нарушения с бира и ядене каквото не трябва, ме върнаха малко назад, но се превъзмогна. Вече съм готов като че ли и за Пирин.....
Преминавам през Попина лъка, копие на Сандански - неугледни жалки изкорубени постройки, дворове с боклуци, което се води курорт. За да останеш тук, трябва да ти плащат. Банскалии по разбират от туризъм. Сутринта в 8.30 съм на непознато място - преливника на Башлийца.
Преди да умре, снегът е най-блестящ и пищен, и дава своя живот на водите и минзухарите. Набелязал съм грандиозни идеи : Малко Спано - Спанопчукар - Голямо Спано. Ден 2 - Чаира - билото Голямата страна - връщане по Башлийца, ден 3 - Беговица - превала - Мозговица, 6 долини и реки.
Приблизително първият ден сме го ходили с Дара, преди 8 години https://blogailiev.blogspot.com/2018/05/blog-post.html Тогава вървяхме през един много напечен земен път, който вие към спано поле. Сега, се окава много по хладно приятно изкачване. Мозговица
И нагоре, вече под ласкавото утринно слънце, до Малка Спанополска, която не е никак малка. Същото място, меандрите, където бяхме заедно с Джъчето..
Красота от светлина в прозрачната вода в характерните за Пирин и Рила тихаци, равни стъпала в оттеглянето на стар ледник
и влиза в нов тихак, вече понамаляла , но излизат минзухарите , полета....
Водата в плен на снега, който плен ще завърши скоро и нито един от двамата няма да спечели...
Потоците се разделят - единият идва от Бънд чукар и стената на Башлийски чукар , голямата циркусна дупка, в която съм бил 3-4 пъти лятно време. Сега се насочвам по вторият поток, от много красив циркус между Споноп чукар и Дончов, който също образува висок тихак
При преминаването с Дарчето, от южната страна беше открито, направо лято. Сега отвсякъде над 2300 м, като отсечено, е сняг над метър, и реших да тръгна към Дончови караули, пък каквото стане. И тук красотия, последното място без сняг
Нагоре
Още по-нависоко, наклонът се увеличава, и му вадя ножа, значи...в смисъл, ако се захлъзгам надолу, да го забивам като ледокоп....
Стигам билото, брутални снежни козирки
За по-сигурно, се движа на 10 метра от билото, пак виждам цепнатина за отцепване само на метър от мен
Доколкото мога, надниквам към Бъндерица, там е още по-затрупано
Да е жива и здрава хвойната, помогна много. Иначе си е доста наклонено, а и лавините не знам на какво мнение биха били, имаше скорошни на всякъде. Отгоре изглежда малко, я да видим само участъка под хвойната колко е:
Ръкавиците спасиха, без тях замръзвах, постоянно запирам с ножа в снега. По едно време, викам айде шус по гъз...весело, ама газа и той замръзна, добре че си е мой, и оплакванията му нямаше кой да приеме. Интересно натрупване от бял сняг на дъното, сбор от лавини явно
Тук обръщам посоката, за да отида до красивият водопад над езерото. Сега е обаче по-мълък от предното майско идване с Дарчето, а и голяма част е скрит от снега 
