След неуспешното излизане в Пирин, исках да дам на Дара възможност и тя да си потича и забавлява в планината. Но ...неусетно влезе в години Дарчето, няма вече тази непрестанна енергия, посядва и полягва...
И ето ни от Рибни езера, по една пътечка която не знаех до сега. С помощта на Дидо, виждаме че е много лек и приятен път :
Откриха се гледки :
Излязохме на най-голямото ни високопланинско езеро
Жегата е голяма, та поспираме на сенки. На зиг-заг през много приятни полянки , по едва забележима пътечка
Достигаме малко над 2600 м.н.в. ,
Излязоха облаци, а и некой се сети да включи климатика, та приятен хлад ни придружаваше от обяд нататък.
Рила първо малко се намръщи :
Целта ни беше съседният циркус на Джендемските езера, който има един втори етаж, нещо като подкова от преливащи се една в друга полянки го обрамчва целият на височина 2400 м:
След няколко километра по тази подкова, целта ни са двете най-далечни Дяволски езера, които слабо се виждат от билото, та ето една снимка от друго място и време, преди 3 години :
И ето ни най-после между двете езера....времето се затиши и изчисти, та се наслаждавахме в захлас на красотата на това чисто място , Горното езеро :
и малко по-ниското, и по малко , в контраст със скалистия си събрат, има по-меки брегове :
Много чисти са тия Дяволски езера, като сълзите на дявола...има си и песен за тях
https://www.vbox7.com/play:33fbaa14
В тихата вечер обикаляхме безспир наоколо с Дара, докато се стъмни и се показаха милионите звезди ...
На утринта, хубаво, тихо :
За пълно разбуждане отново https://www.youtube.com/watch?v=kvu0aoK_Qj0 това требе по 5-6 пъти да се слуша, особено за лечение на тежки форми чалга - скорбут.
Дарчето помни като слонче места и хора, къде е било и след години, знае си го това място, та я пуснах да щъка свободно
На горното езеро, много красиво разцъфтяло :
Целият бряг на езерото в езерно лютиче:
Обикаля се покрай цялото езеро, голяма красота е....Появиха е два самеца - кози, високо на мраморната стена над езерото, влизат в една ярко изразена червена каменна пещера, може нещо като минерали да рупат... Кози....а Дара къде е ? Няма я никъде, изчезнала е след дивите кози да ги гони. След половин час, се разлая отнякъде. Гледам гледам, не мога да я видя. Пак се разлая, сега малко плачливо. И виждам диването, на една отвесна скала точно в средата на стената, иска да я свалям, прави си го тоя номер. Но и аз имам номер за това - извиквам я и се скривам. То може да слезе, ама се прави на...след 5 минути е слязло, за нула време това диване може да прескочи някой връх. Хич не се е променило, нищо му няма, търчи си като изоглавено. Хвърля се връз мен сякаш не ме е виждало от 10 дни, възбудено от гоненето на козите.Стягаме багажа и яваш-яваш под стената но този безименен, но личен връх над езерото. Тук май са му объркали името с Мермера, това е единственият преобладаващо мраморен връх в Рила, на Мермера мрамор няма. Цялата местност под него е с въртопи и безводни задънени мраморни долинки, даже растителността е различна от тази на 200 м. в съседство - яркозелена е . Много интересно място, не съм виждал такова в Рила :
На едно място, много красива чешмичка от поточе, излизащо от малка мраморна пещера, има го отбелязано на картата:
Надолу към дъното на циркуса, се спускат страховити урви
През белите мраморни морени, но езерата са си в гранит. В тях има много бели изчистени късове мрамор, нещо като Синаница ::
Все едно си в Мраморния дял на Пирин, излизаме нависоко към билото :
Там красоти :
На едно място, два нюанса на туй цвете как се събраха !?
Вече сме по билото над съседната долина, над Голямото езеро, с Мусала, Близнаци и всичкото връх
И ето ни от Рибни езера, по една пътечка която не знаех до сега. С помощта на Дидо, виждаме че е много лек и приятен път :
Откриха се гледки :
Излязохме на най-голямото ни високопланинско езеро
Жегата е голяма, та поспираме на сенки. На зиг-заг през много приятни полянки , по едва забележима пътечка
Достигаме малко над 2600 м.н.в. ,
Излязоха облаци, а и некой се сети да включи климатика, та приятен хлад ни придружаваше от обяд нататък.
Рила първо малко се намръщи :
Целта ни беше съседният циркус на Джендемските езера, който има един втори етаж, нещо като подкова от преливащи се една в друга полянки го обрамчва целият на височина 2400 м:
След няколко километра по тази подкова, целта ни са двете най-далечни Дяволски езера, които слабо се виждат от билото, та ето една снимка от друго място и време, преди 3 години :
И ето ни най-после между двете езера....времето се затиши и изчисти, та се наслаждавахме в захлас на красотата на това чисто място , Горното езеро :
и малко по-ниското, и по малко , в контраст със скалистия си събрат, има по-меки брегове :
Много чисти са тия Дяволски езера, като сълзите на дявола...има си и песен за тях
https://www.vbox7.com/play:33fbaa14
В тихата вечер обикаляхме безспир наоколо с Дара, докато се стъмни и се показаха милионите звезди ...
На утринта, хубаво, тихо :
За пълно разбуждане отново https://www.youtube.com/watch?v=kvu0aoK_Qj0 това требе по 5-6 пъти да се слуша, особено за лечение на тежки форми чалга - скорбут.
Дарчето помни като слонче места и хора, къде е било и след години, знае си го това място, та я пуснах да щъка свободно
На горното езеро, много красиво разцъфтяло :
Целият бряг на езерото в езерно лютиче:
Обикаля се покрай цялото езеро, голяма красота е....Появиха е два самеца - кози, високо на мраморната стена над езерото, влизат в една ярко изразена червена каменна пещера, може нещо като минерали да рупат... Кози....а Дара къде е ? Няма я никъде, изчезнала е след дивите кози да ги гони. След половин час, се разлая отнякъде. Гледам гледам, не мога да я видя. Пак се разлая, сега малко плачливо. И виждам диването, на една отвесна скала точно в средата на стената, иска да я свалям, прави си го тоя номер. Но и аз имам номер за това - извиквам я и се скривам. То може да слезе, ама се прави на...след 5 минути е слязло, за нула време това диване може да прескочи някой връх. Хич не се е променило, нищо му няма, търчи си като изоглавено. Хвърля се връз мен сякаш не ме е виждало от 10 дни, възбудено от гоненето на козите.Стягаме багажа и яваш-яваш под стената но този безименен, но личен връх над езерото. Тук май са му объркали името с Мермера, това е единственият преобладаващо мраморен връх в Рила, на Мермера мрамор няма. Цялата местност под него е с въртопи и безводни задънени мраморни долинки, даже растителността е различна от тази на 200 м. в съседство - яркозелена е . Много интересно място, не съм виждал такова в Рила :
На едно място, много красива чешмичка от поточе, излизащо от малка мраморна пещера, има го отбелязано на картата:
През белите мраморни морени, но езерата са си в гранит. В тях има много бели изчистени късове мрамор, нещо като Синаница ::
Все едно си в Мраморния дял на Пирин, излизаме нависоко към билото :
Там красоти :
На едно място, два нюанса на туй цвете как се събраха !?
Вече сме по билото над съседната долина, над Голямото езеро, с Мусала, Близнаци и всичкото връх
