Движение близо до предела...радост на сетивата...сладка болест, която няма спиране.
Един зимен лагер на Семково, 12 годишен, ме доведе до тази безумна, поглъщаща зараза... Голям ентусиазъм, а времената бяха бедни. Карахме не със ски обувки, а с пионерки, от които ставаха не мазоли, а язви до кокал...едни дървени дъски с кантове и пружини, наречени кандахари. Някой видял някъде, че имало спирачки за ски, че иначе като се откачи дъската и тръгне надолу, няма намиране в гората. И вързал едни конопени въжета през пружините и за кръста, на фльонга. Но...като се откачи дъската, със се сила се завърта и праска право в главата...да се смееш ли да плачеш ли....Учене - на Офелиите, пешачката по баира, нито лифтове имаше там тогава, нито стотинки за лифт. Като напреднахме малко, на лифта на Копитото, че имаше детски билети по 12 стотинки. Но и те си бяха богатство, та имаш един билет, но покрай суматохата малките паяци се промъквахме...С първата си заплата от 72 лв от ЗЕМ Средец, още на 16 години, си купих ски-обувки.
Станах по-голям, изкарам оттук -оттам некой лев, и в 6 часа сутринта на рейса на Хладилника, за да сме първи на Алеко. А каквото и да казват, най-трудните писти са на Витоша. Едно са много стръмни, заледени, ветровити, а и страшно неравномерни, отвесен пад 5 метра изведнъж те изхвърля с бабуна и така Х 100 ....Заека, Романа, после се появи и най-трудното място за ски в България - Лавината на Витоша. Некой като беше много отворен на приказки колко е добър, го водехме уж без да искаме, на Лавината...Заставаш отгоре и ...става или не става, случва се квото има да става. Там бавно не може, с три завоя на пълна скорост трябва да си взел целият 200 метров склон, ските само фиктивно докосват снега, реално са във въздуха.
Имаше и едно малко, вълшебно място на Витоша... малко каменно барче на последната станция на Романа, цялото облепено с плакати и реклами на западни спортисти и ски. Глухият пич Мариан от махалата го стопанисваше...как не го подушиха от ДС не знам. Едно цветно убежище на свободата в социалистичестата сивотия на 70-те години. Сега просто е изчезнало :
България въпреки скромният си принос в ските, имаше тамън 3 титуловани професора по ски във ВИФ ... единственият им принос към науката, който помня, беше че замениха естественото име на завоите "християния" или християнка по народному, със "змейка"!!! Така пишеше в учебниците, змейка....едно от милионите безумия на социализъма.
Състезанията за Световната купа бяха един прозорец към света...Пепи беше добър, но много нестабилен, от 5 състезания едно ако завършеше пак добре, та му излезе прякора Пакпадналов. Той беше със ски Спалдинг :
Кумирът ни беше естествено Стенмарк, голям човек и спортист. На Боровец се носят още легенди за кръговете от Световната купа 1981 и 84-та....
Тогава вече студент, от една далавера в Югославия домъкнах точно същият модел ски, беше нещо извънземно. С приятели на Боровец, 1982 г :
Как може се кара със ски 215 см още не мога проумея, требе крака от желязо да са били...
Сега, отново има кръг от Световната купа в Банско. Едно голямо, цивилизоващо събитие в тъмните Балкани.
Ски-състезанията изискват от спортистите освен физически възможности, и голямо мислене и памет. Само един път им е разрешено да преминат пеша през трасето оддолу нагоре, и трябва да запомнят всеки завой, всяко движение на тялото...защото скоростта е такава, че само мисълта те движи в адванс, импулсивно .... Неслучайно най-добрите са с голям потенциал и интелект, просто големи хора, не едноклетъчни борци или щангисти...
-------------------------------------------------------------------------------
След десетилетки каране по Витоша, Боровец, Банско бях решил след 3 години пауза да се отказвам, но не....няма да стане. Айде отново...обувките скърцат, вкоравили са се . Но чудото става .... Отново, те завладява това чувство на летене, на виртуозните завои. Засега избягвам най-трудните писти, не че не става, просто след едно минаване на черна писта краката се схващат и требе за приключваш деня. За предпочитане е да си караш цял ден, да се кефиш на снега и слънцето
Некой път, ще се изправя и над Лавината, пък чувството ще ми покаже мога ли да се срина в нея или не... Последно 2007 година, по 5 пъти на ден я минавах. Там ските през половината време са във въздуха, толкова е въздушно.....
Ще видим...сега важното е, че "змийските" ми ски са отново в екшън....
Епилог също има....2025г.....март месец, последно каране. Не знаех, че ще последно, преди да се спусна един път. Целият схванат, не мога да мръдна, от едно-единствено спускане...лошо, Седларов, лошо. Не се получава, отказах се и едвам слязох надолу, толкова болеше всичко - най-вече душата. Есента , на 64 години, продадох екипировката. Помислих си тогава, продаваш всеки ден част от себе си, за да продължиш напред по някакъв начин
Един зимен лагер на Семково, 12 годишен, ме доведе до тази безумна, поглъщаща зараза... Голям ентусиазъм, а времената бяха бедни. Карахме не със ски обувки, а с пионерки, от които ставаха не мазоли, а язви до кокал...едни дървени дъски с кантове и пружини, наречени кандахари. Някой видял някъде, че имало спирачки за ски, че иначе като се откачи дъската и тръгне надолу, няма намиране в гората. И вързал едни конопени въжета през пружините и за кръста, на фльонга. Но...като се откачи дъската, със се сила се завърта и праска право в главата...да се смееш ли да плачеш ли....Учене - на Офелиите, пешачката по баира, нито лифтове имаше там тогава, нито стотинки за лифт. Като напреднахме малко, на лифта на Копитото, че имаше детски билети по 12 стотинки. Но и те си бяха богатство, та имаш един билет, но покрай суматохата малките паяци се промъквахме...С първата си заплата от 72 лв от ЗЕМ Средец, още на 16 години, си купих ски-обувки.
Станах по-голям, изкарам оттук -оттам некой лев, и в 6 часа сутринта на рейса на Хладилника, за да сме първи на Алеко. А каквото и да казват, най-трудните писти са на Витоша. Едно са много стръмни, заледени, ветровити, а и страшно неравномерни, отвесен пад 5 метра изведнъж те изхвърля с бабуна и така Х 100 ....Заека, Романа, после се появи и най-трудното място за ски в България - Лавината на Витоша. Некой като беше много отворен на приказки колко е добър, го водехме уж без да искаме, на Лавината...Заставаш отгоре и ...става или не става, случва се квото има да става. Там бавно не може, с три завоя на пълна скорост трябва да си взел целият 200 метров склон, ските само фиктивно докосват снега, реално са във въздуха.
Имаше и едно малко, вълшебно място на Витоша... малко каменно барче на последната станция на Романа, цялото облепено с плакати и реклами на западни спортисти и ски. Глухият пич Мариан от махалата го стопанисваше...как не го подушиха от ДС не знам. Едно цветно убежище на свободата в социалистичестата сивотия на 70-те години. Сега просто е изчезнало :
България въпреки скромният си принос в ските, имаше тамън 3 титуловани професора по ски във ВИФ ... единственият им принос към науката, който помня, беше че замениха естественото име на завоите "християния" или християнка по народному, със "змейка"!!! Така пишеше в учебниците, змейка....едно от милионите безумия на социализъма.
Състезанията за Световната купа бяха един прозорец към света...Пепи беше добър, но много нестабилен, от 5 състезания едно ако завършеше пак добре, та му излезе прякора Пакпадналов. Той беше със ски Спалдинг :
Тогава вече студент, от една далавера в Югославия домъкнах точно същият модел ски, беше нещо извънземно. С приятели на Боровец, 1982 г :
Как може се кара със ски 215 см още не мога проумея, требе крака от желязо да са били...
Сега, отново има кръг от Световната купа в Банско. Едно голямо, цивилизоващо събитие в тъмните Балкани.
Ски-състезанията изискват от спортистите освен физически възможности, и голямо мислене и памет. Само един път им е разрешено да преминат пеша през трасето оддолу нагоре, и трябва да запомнят всеки завой, всяко движение на тялото...защото скоростта е такава, че само мисълта те движи в адванс, импулсивно .... Неслучайно най-добрите са с голям потенциал и интелект, просто големи хора, не едноклетъчни борци или щангисти...
-------------------------------------------------------------------------------
След десетилетки каране по Витоша, Боровец, Банско бях решил след 3 години пауза да се отказвам, но не....няма да стане. Айде отново...обувките скърцат, вкоравили са се . Но чудото става .... Отново, те завладява това чувство на летене, на виртуозните завои. Засега избягвам най-трудните писти, не че не става, просто след едно минаване на черна писта краката се схващат и требе за приключваш деня. За предпочитане е да си караш цял ден, да се кефиш на снега и слънцето
Ще видим...сега важното е, че "змийските" ми ски са отново в екшън....
