Абсолютен победител, сред малки и големи посетени места. Перке? Много дружелюбна и открита атмосфера, много позитивни хора - местните и туристи, много интересни забележителности, въпреки че е градче, може спокойно да останем 5 дни и все виждаш нещо ново. Много и качествени заведения на най -добрите цени, сравнено с др места в Тоскана.
Настанихме се в изключително артистичен и същевременно модерен хотел, пълен с произведения на изкуството, в 800 годишна сграда. Съпругата ми е майстор в избирането на такива арт хотели, стари сгради, реновирани до най-съвременен лукс. Баните, тъй като аз съм специалиста, одобрявам само хотели с най-съвременни такива. Цената не е важна, но не е нещо особено на фона на софийските вериги които са над 200 евро за стаи - конфекция - 170 евро на вечер. Ние не бяхме в Тоскана да икономисваме, колкото струва, плаща се , искаме най-доброто за нас без значение цена. Важно е да е интересно и удобно, долче вита.
Близо сме до градската стена и сме все едно на нея, защото сме на същата височина. Те самите сгради в Тоскана са част от градските стени. Входът на крепостта е до нас и сме на главната улица, но дограмата е качествена и нищо не се чува, ако се затвори.
Много голяма тераса на имаме, на третият етаж сме, даже с шезлонги освен маса и столове, но не стигнахме до нея.....
Излизаме на централният площад, то градчето е километър на километър. Половината народ облечен в средновековни носии....и оказва се че сме по време на тридневен средновековен фестивал на Сан Джиминяно.
Отиваме към вътрешната крепост и зад един ъгъл, срещу нас запречили тесният проход рицари, гледат малко страшно....жена ми се уплаши, казва нещо става тука
Гледат намръщено, аз фърлям поглед наоколо дали мога да докопам някой голям камък да тласна към групата, ако стане напечено. Както винаги в Италия...това е майтап, майтапят се италианците, като приближаваме, щото то беше проход, няма откъде да минеш, двама се усмихнаха, отстъпиха втрани и казват " Бонджорно!"
Вътре в двора на крепостта, таверна за рицари и благородни девойки, и постоянно състезание по стрелба с лък. Повечето от участниците бяха жени, на групи х 4 се състезават в стрелба по заек, после глиган, и накрая неопределен страховит дзвер. Истински стрели, силно свистят и се забиват, много лъкове, снопове стрели, много нящо 
Мечове също се намираха, имало и бой с мечове, но не случихме деня да го видим. После в хотела ни дадоха програма, 3 дни празници на жътвата в Сан Джиминяно, където всичко е описано по часове, къде и как.
До централният площад е близо, дочу се глъч, хайде натам
Има и средновековен пазар, със странници и гадатели. Продават средновековни стоки. Никой не проси, не искат пари, няма и нито едно от характерните за големите градове в Италия негра, които продават всякакви ненужни боклуци.
Точно до хотела ни, който е на още 200 метра, попадаме на най-хубавото кафене от пътуването, с истински КАНОЛИ СИЦИЛИАНО . Ако не си опитал този сладкиш, както е рекъл комисар Монталбано, не можеш разбра Италия
Последното кафе навън, което пих в София, беше 4 евро, в Италия кафето еспресо, аз другото го смятам за цвик, чорба от мляко и пяна, това не е кафе за мен....в Италия беше между 1.5 - 2.5 евро....а знаете, ако не друго, италианците поне от кафе разбират. Малко трудно ми беше да им обяснявам, че не го искам РИСТРЕТО / което в точен превод е прекъснато кафе и е 2 глътчици от дозата, толкова силно става, че не можеш му усети вкуса /. ILI, производителят, са го написали на кутията си, показвам им го , че те си правят по навик късо - там пише с картинки 40 мл е ЕСПРЕСО, РИСТРЕТО е 10-15 мл. Никой италианец не е чел какво пише на ILI кутиите, въпреки че са направили миони кафегта, като гледам скоростта на излизащите чаши от машините. Защото гледат невярващо, но са любезни, слушат клиента и накрая вдяват. По възможност сядаме в кафенета, на които се виждат до кафемашините големите хромирани бидони на кафе ILI. А италианите си пият Х 10-15 ристрето на ден и си свиркат.
Не обядваме, сутрин имаме закуска навсякъде, тя е качествена, но еднотипна - прошуто, милански салами, кашкавал....нарушавам много диетата, задължително има и сладкиши, които няма как да пропусна , навсякъде са поне 3 вида - лимонов, ябълков или кайсиев, един твърд много интересен със смокини, и кроасани с пълнеж от кайсии и шамфъстък бяха най-добрите. Но от целодневното трамбоване в търсене на италианската романтика, поне не напълнях, а очаквах да съм качил.
Та чак към 18 часа - едно еспресо и сицилианска канола.
От кафенето, пак разходки, към 20 часа винаги сядаме на ресторант, избора на ястия е много малък, италианска кухня просто няма. Има тесто във вид на пици, лазаня или спагети, намазани с доматен сос и прошуто или моцарела. Никъде не се продава и не са чували за риба или пиле.
Спагети само един път опитах не ми допаднаха, та карах само на пици. Виното, бяло от Сан Джерминяно е много добро, 20-22 евро бутилката в ресторант....сметка под 40 евро, какво му е скъпото на Тоскана не разбрах...
И веднага обратно към зрелищата.....много красиви танци с хвърляне на флагове, стара италианска традиция
Нямаше край, Луна и баща й изнесоха много добро представление със саби и мечове, после танци на благородни девойки. И отново голяма група германски рицари от Меерщад, Вюртемберг също изнесоха класно представление. Преди тях, още 2 групи рицари и флагоносци, изнасяха безкрайни представления....много красиви, различни облекла.....
Изведнъж, в далечината се чу тътен.....звукът от видеото е едва 10 % от това, което е на живо. Тътен на бойни барабани, който приближаваше. Изведнъж , на площада начело с барабаните, започнаха да навлизат в строй конниците Санта Фина , каквото име имат рицарите и конниците на Сан Джиминяно. Представяш си как заплашително за навлизали в битка с гръмовните барабани и какво е било, като са чуели отдалеч барабаните враговете им. Кавалерията Санта Фина е известна още от 1240-1280 година с битките с постоянният им враг - гр. Сиена.
Русият башибозук малко се стъписа от стройното навлизане на кавалерията, по после опънаха потничетата и с гърдите напред, пак го удариха на юруш...на маслините, дето се казва. сега им е паднало....
Програмата завърши в полунощ с грандиозен огнен едночасов спектакъл на полуголи девойки.
Кратки видеа има в албума
Страхотно, бяхме само за 1 ден, а толкова неща....задължително следващият път ще сме на целият празник на Сан Джиминяно.
На другият ден...където и да погледнеш, зад всеки ъгъл, нещо ново....малък кокетен музей на Сан Джиминяно, свободен вход...има голям макет на града, управителката на музея ни обясниу, че през средните векове е бил доста голям град и е имал 72 кули, останали са 12. После населението се е изселило в Америка и към Сев Италия, където е имало работа, и сега 2/3 от старият град вътре в крепостната стена е земеделска земя. Кулите повечето преди време са ги разрушили за строителен матриял. Кулите са на отделни фамилии, те са частни, правили са каквото си искат. Сега съжаляват, защото всяка кула носи пари на собствениците. Още едно музейче, на една кула, Снимки какъв е бил животът в нея. Кулите не са били за живеене, жилищните сгради са прикрепени към тях, те са на етажи отвътре само от дървени подове с отвор в средата, при опасност се качват етаж по етаж нагоре и бутат стълбите.
Много красив, чист и интересен град. Много весели хора, сами позираха за снимки, но още не съм ги намерил къде са и качил.
