23.02.2020 г.

2019 - с Дара по Средна Рила

И отново на най- хубавото място в Рила, където няма какво да ни дразни - няма моторизирани тълпи, няма боклуци .... тръгваме по долината, води ме  една козичка която спира да хапва по пътя: 


и хайванчето като се напасе около Радовичка река, през хубавата гора: 



качваме се към билото  на Мечи връх.


Жега и по високото ....Крием се с Дара под рехавата сянка на клека


Вече на самият Мечи връх, разглеждаме старият турски пост, където до 1912 г. е била границата. Печката още личи къде е била :



През адаша Ангелов връх :



  Дарчето папа и боровинки, обаче не е балъчка да ги търси, трябва да й подадеш набрани от шепа:


Хубаво, хубаво ......

  Слизаме на Кадиин гроб. Там един проливен дъжд се все от нищото и направи на кокошки. Толкова е сухо, че дъждът попива, а земята остава камък...На сутринта интересни мъгли се стелят около нас, напред е Аладжата 
 

Назад...си е пак Рила :
 

Джъч и той се чуди кво стаа :



То не е кротко куче, да ходи спокойно, все се вре и бута , търси следи, и ако не внимавам постоянно, ще ме събори от некой камик :



Мори ме жажда...водата свърши още на Мечи връх, няма преспи на които  разчитах. От вчерашният дъжд намаза Дара, която намираше останала по камъните водица :



И  на пчелата Жужа се разквасиха изсъхналите цветове:



Стигнахме най-високото място на Черна поляна 2716 м.:



Пряспата под върха за пръв път я виждам съвсем изчезнала, това е мястото на Рила, което до последно държи сняг...сега йок ...



Но вижда се спасение .... езерото ни чака



Много са хубави тия поляни, дето слизат към езерото



В свежата трева се клият и мишоци, които Дара гони:



 Пускам Дара чак на езерото, иначе тръгва по някои диви кози и изчезва за половин ден. Обикаля, разтичва : 



И пак отива нанякъде...за да я прибера, паролата е "яденце" :



Нещо ме влече към другия крайна езерото, най-източният, оказа се едно разкошно място, от което се виждат 14 - точно ги преброих,  рилски върхове :



Дарчето скита на воля  до тъмно около езерото, чак привечер дойде и се шмугна в специалният двоен чувал, взет за нея. В обикновен чувал не става. Хем иска да се гушим заедно , хем рита и направо ме изкарва за час от чувала. С този сме О.К. :



С часове гледаме заника на големият рилски ден: 



Сутринта по едни много стръмни треволяци, ама екстремално стръмни треви наистина, се свлякохме надолу. В камъните Дара води :



И само някъде да надуши животни подивява :



   Екстра 100 % Истинска Рила е тук, моят Ангелов връх  на изгрев:





Илийна / Хайдушка река


           основен активист и участник бигълът Дара : 



Няма коментари:

Публикуване на коментар