Планината ... : Красота, Свобода....Бански суводол

Утрото, свежо и ясно....заспиването с Боговете е трудно, ставането лесно и рано, че ме чака дълъг път и прибиране в града...Време е за десертът, който няма какво друго да е, а най-красивото изкачване в Пирин – Бански суходол от изток. Толкова въздушно, ефирно преминаване няма, в целия Мраморен дял. На Бански суходол много приличат пирамидите на фараоните, но и бай Хеопс може да нанесе поне 5 пъти в мрамора:

Багажът е малко и за минути го бутам в раницата. Няма вода ...ще пия чистий фирновьi снег, зареден в полусянката на изгрева, преди да се връгна в скалите.

Зарево огрява Западната стража и страховитият улей между нея и Източната на Бански суходол.

Раницата е лека и пробвам един малко по-труден вариант на дзверската 400 метровата стена, една диретисимка право нагоре към осветеният вече връх :

Като си помисля, допреди няколко месеца се чудех дали мога да стигна до Муратово, а сега къде ме вее вятъра.

Изгря и слънцето , зазвучаха стари, стари химни ... https://youtu.be/Vjb00tAmakA

Нагоре е само Красота:

Надолу, е само Свобода:

На площадката ме посреща туфата еделвайси, преди месец пак бяхме заедно, приятелчета :

Трудно и сладко, както пее Джурая, а още по-трудното предстои, та горе дали може да чака некоя торта гараш:

И скоро идва успеха от преминаването на огромната стена....думите са излишни , направо е страхотно.

Това беше, моето Меру, за някои скромно и малко, за мен голямо завръщане в Планината, за което съм благодарен, че можа да стане. Като си млад е лесно...