16.12.2017 г.

Красота, Свобода....Бански суводол

              Утрото, свежо и ясно....заспиването с Боговете е трудно, ставането лесно и рано, че ме чака дълъг път и прибиране в града...Време е за десертът, който няма какво друго да е, а най-красивото изкачване в Пирин – Бански суходол от изток. Толкова въздушно, ефирно преминаване няма, в целия Мраморен дял. На Бански суходол  много приличат пирамидите на фараоните, но и бай Хеопс може да нанесе поне 5 пъти в мрамора:
                                                 сieмка наверху из уикипедии                                          Багажът е малко и за минути го бутам в раницата. Няма вода ...ще пия чистий фирновьi снег, зареден  в полусянката на изгрева,  преди да се връгна в скалите.

    Зарево огрява Западната стража и страховитият улей между нея и Източната на Бански суходол.

            Раницата е лека и пробвам един малко по-труден вариант на дзверската 400 метровата стена, една  диретисимка право нагоре към осветеният вече връх :

            Като си помисля, допреди няколко месеца се чудех дали мога да стигна до Муратово, а сега къде ме вее вятъра.
         Изгря и слънцето , зазвучаха стари, стари химни ...  https://youtu.be/Vjb00tAmakA  

               Нагоре е само Красота:








         Надолу, е само Свобода:






            На площадката ме посреща туфата еделвайси, преди месец пак бяхме заедно, приятелчета :

    Трудно и сладко, както пее Джурая, а още по-трудното предстои, та горе дали  може да чака некоя торта гараш:

      И скоро идва успеха от преминаването на огромната стена....думите са излишни , направо е страхотно.
      Това беше, моето Меру, за някои скромно и малко, за мен голямо завръщане в Планината, за което съм благодарен, че можа да стане. Като си млад е лесно...

     Но после...Как ли се отказва планина и дали това е възможно....не знам, докато върховете са там....


                                         Дали кога песни за войводи си пеяхме
                                            и звезди ти в ясна нощ броихме...
                                                     тъй... тихо си души...
                                                      .... вменихме....
                                             леле моя ти Пирин планино!


Няма коментари:

Публикуване на коментар