3.01.2017 г.

Събиците - Разложки суводол

 Рано една сутрин, ей ме куцукам по пътеката над х. Яворов. За да щадя левия крак, който ми е и водещ, правех малки миши стъпки с него. Съжалих още при първите стъпки, че не взех щеки. 

Пътеката достига след 40 мин. до място над гората , където реката за малко се показва-там улево през няколко сипея, се отива към Стъпалата /Събите / . 

Исках да го разгледам този феномен на природата, но не издалеч от пътеката, а сакат или не ...право през средата! Да се отъркам и ожуля в тия Пирински „заби“, та да ги запомня.... 

Големите Стъпала са 9, както ги изброих, но те се разделят на десетки красиви кули и кулички, като орлови гнезда,качени едно над друго, които се откриха при страничен поглед върху тях: 


Влизам през портата на улея.

 Той изглежда непристъпен, защото винаги е сниман странично. Няма снимка в интернет отпред на Стъпалата, за да се види действително какъв е улеят. 

Имах съмнения дали ще мога да го премина, но форумничката Меги е минавала от там. Скиори също са го спускали. Оказа се напълно равномерен, без особени трудности за преминаване улей, може би по-лесен от Рилските такива. 

Но е много страшен с надвисналите над него масивни мраморни стени.

 В улея все пак има много надвеси и малки пещери, които да служат при заслон от каменопад, който е единствената опасност в него. 

Изведнъж улеят зави рязко на 90 градуса, и после отново още един път на 90. Чудих се дълго време, това не е нормално за улей, остатък от ледниковият период, които улеи следват посоката надолу.

 По едно време ми светна, защо е така и как въобще са се образували „Събиците“. Още в началото на улея видях, че насипът в основата му е от зелен камък

 подобен на гранит, и само малък кулоар в него е от мрамор. В началото на улея преобладаваха отчупените големи мраморни блокове. 

по-нагоре, дъното е от дребин каминяк :

Непостижими, тези красавци ме поздравиха издалеч:

 
Бях си подготвил и ново алпийско оборудване, тънки работни ръкавици за 1 леф   , за някои по-трудни места през тези дни. 

Установих, че са непотребни, когато стане напечено, по -добре малко кръв по пръстите, а не да се изхлузиш от някоя хватка. 
Стъпалата са резултат не толкова от ледниковите процеси, които смятам че са само страничен фактор в образуването им. Уникалният си вид те дължат на тези пластове мека скала между мрамора

 която по-лесно се отнася надолу по склона от и сега действуващите процеси за мразово изветряне, това замръзване / стопяване в много дни от годината на водата в скалата, която я разрушава. Мраморът според много трудове за глациалните процеси не само в България, е много по-устойчив даже и от гранита на това влияние, тъй като не задържа вода в себе си. 
Горната част на тези пластове от зелен камък е вече отнесена и това е образувало върховете на Стъпалата, а в долната част процесът продължава. Някои улеи са по-малко развити, и то не в наклон характерен за ледников процес, а улеят се образува там където е меката скала. 
Улеят, избран от мен за преминаване, е най-дълбокият и с най-големи отвесни стени. От един надвес точно в средата му, капеше и вода 


В пълна и прохладна сянка, се изкачих до горната част на улея, където някой прясно е просякъл клека и се излиза на билото. 
Към слънцето ! Улеят е надолу:
Нагоре, през наклонена грапава скала, се излиза на билото:
И все по него



А това как се е получило, кажи бе Пирине   ? Голямо е ! 

Тук нещо ми се обърка, отсреща трябва да е Средоноса, а го няма.... Заблудил съм се, тъй като отдолу от х. Яворов се вижда, че вдясно от Стъпалата има само улей обрасъл с клек, а това си е цяла ледникова долина с много по-висок от Стъпалата рид от изток преди следващият истински Средонос на циркуса Баюви дупки. 

Там беше и най-ниско разположеният видян сняг на Пирин в тези дни, чак в горският пояс, остатък от голяма лавина. Тази стара ледникова долина е притиснала Стъпалата към бившият основен ледник идващ от посока запад , те са де факто нещо като Средонос на долината на Разложки суходол.Изкачих се все по билото до вр. Каменитица, 

която е образувана от 6 коти, всички мраморни , само най-високата от същият зелен камък.От изток е равно плато с трева, която е изсмукала всичката вода в тази суша и цветя няма , което изведнъж пропада в страховитите северозападни мраморни стени. 

Добих по-голяма увереност в ходенето, след като кракът не ми създаваше проблеми, и както апетитът идва с яденето..... що да не видя и това очарователно малко циркусче, задълбало се под главното било, между вр. Каменитица и вр. Разложки суходол .... Там са цветята сега, в тези пусти на глед сипеи: 
И тук имаме малко Средоносче, до което отидох. То се оказа най-върлият връх / не единична скала както има такива в Ушиците, от другият си край е голям връх/, която съм виждал на Пирин. Връхната му част скоро ще падне: 
До него започва страховит кулоар, но отпред пък е идеална площадка за лагеруване, с гледка към върховете.
 Голям ден, голяма красота се получи.

1 коментар:

  1. Много интересни, даже бих казал екзотични, неизвестни и трудни маршрути из Пирин намирам в този блог. Браво, това се казва изследователски дух! Поздрави

    ОтговорИзтриване