Pirin : Beauty and Freedom ....

      
  ... the pursuit, the beauty and the little drama ... one of the few real things that keeps us afloat in this crazy life so we don't get into Ernst Weiss history ... or if we're already in, find our way into her ... I had wings, but I couldn't fly ... I confronted the fear I believed in myself ... to find the meaning, to find the time and to blink ... and the shackles were breaking ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Morning, fresh and clear ... sleeping with the Gods is difficult, getting easy and early, waiting for a long journey and getting back to town ... It's time for a dessert that has nothing else to do but the most beautiful climb in Pirin - the welcome of the sun among hundreds of edelweiss on the eastern wall of Banski Suhodol :

       So air, air passage...There is no water ... as it is anywhere in the Pirin Marble Pond, the water is only ice or snow that I load in the half-timer before the sunrise:

      The Western Guard and the ghastly chute between her and the Eastern of Banski Suhodol shimmered.

        Although the equipment: sleeping bag, tent, food, backpack is relatively light and try a slightly more difficult version of the 400-meter wall, a direct right up to the highlight:

         When I think, a few months ago I was wondering if I could get 500 meters even, and now where the wind blows me.

          The  sunrise, old old hymns sounded :  https://youtu.be/TH6r0GtuKMA  

When I think, a few months ago I was wondering if I could get 500 meters even, and now where the wind blows me. I do not have a rope or wedges, I only rely on hands and scraps.

          Up is just Beauty:

Down is only Freedom:

   Another hundred meters away is the site with a large tuft of Edelweiss, a place for water and rest. Here again, after a month we meet:

    The tricky vertical section above the landing site can surround a lot of air and long traverse to the middle of the wall from here to the left:

    Then, from the middle of the wall, it goes out again. But with the backpack, and a strong breeze out of the gallows, I will fly hundreds of meters on the cross traversing ... and there are also trapped areas with no slit, just a smooth rock ....
        look, look up ... no grip, no step: 

     
I thought of Renan's words, the third of Maru's liaison:
 "Conrad and Jimmy stood in front of a stretch that I thought was impossible to climb, and no way through it. They entered the wall and found tiny roughness that led them up and up. "
    Was it true, dude? Do not you f*k with the simple people from the Balkans? There is no way, the man has told him, I will try the way. Another solution does not. The edge on the right is more uneven, but it is very unstable, rolling rocks and between them hangs 3-4 meters, so my road is up and in the middle of the pond. If the edelweiss helped, there was a lot in this place ...

    In full focus, here is played at the top of the fingers only. The backpack, the backpack ..... how it weighs and pulls down ........ I come to a stable roughness in the overhang. Let's get her and take a photo ....

     ... let the photo get just down, I can only swirl the door slightly and release one, right hand:

        In such places, Edelweiss is typical of growing up horizontally and in rare cases, even down with the colors ...
         Down there, what a terrible fright is, all the way :

This is his beauty here - air, flight. After this 50-meter-high wall, it's gotten easier

   And soon comes the success of crossing the huge wall ... the words are superfluous, it's just great.
       That was, my Meru, for some modest and little, great return to the Mountain, for which I am grateful that it could be. Eight days and nights in the wild marble share of Pirin. My wife, if she knew where I was, would have locked in and cast the key somewhere.

When you are young it is easy ...

Now, as I am already for many more years than all the participants in the real Meru...How does a mountain abandon and if it is possible .... I do not know until the peaks are there I will look at them ....

                                                          
                                                Whenever we were singing for you
                                          and your stars on a clear night we count ...
                                                    so we changed our souls ...
                                                          my Pirin mountain !

Красота, Свобода....Бански суводол

              Утрото, свежо и ясно....заспиването с Боговете е трудно, ставането лесно и рано, че ме чака дълъг път и прибиране в града...Време е за десертът, който няма какво друго да е, а най-красивото изкачване в Пирин – Бански суходол от изток. Толкова въздушно, ефирно преминаване няма, в целия Мраморен дял. На Бански суходол  много приличат пирамидите на фараоните, но и бай Хеопс може да нанесе поне 5 пъти в мрамора:

                                                 

                                        
 Багажът е малко и за минути го бутам в раницата. Няма вода ...ще пия чистий фирновьi снег, зареден  в полусянката на изгрева,  преди да се връгна в скалите.

    Зарево огрява Западната стража и страховитият улей между нея и Източната на Бански суходол.

            Раницата е лека и пробвам един малко по-труден вариант на дзверската 400 метровата стена, една  диретисимка право нагоре към осветеният вече връх :

            Като си помисля, допреди няколко месеца се чудех дали мога да стигна до Муратово, а сега къде ме вее вятъра.

         Изгря и слънцето , зазвучаха стари, стари химни ...  https://youtu.be/Vjb00tAmakA  

               Нагоре е само Красота:

         Надолу, е само Свобода:

            На площадката ме посреща туфата еделвайси, преди месец пак бяхме заедно, приятелчета :

    Трудно и сладко, както пее Джурая, а още по-трудното предстои, та горе дали  може да чака некоя торта гараш:

      И скоро идва успеха от преминаването на огромната стена....думите са излишни , направо е страхотно.

      Това беше, моето Меру, за някои скромно и малко, за мен голямо завръщане в Планината, за което съм благодарен, че можа да стане. Като си млад е лесно...

     Но после...Как ли се отказва планина и дали това е възможно....не знам, докато върховете са там....

                                         Дали кога песни за войводи си пеяхме

                                            и звезди ти в ясна нощ броихме...

                                                     тъй... тихо си души...
                                                      .... вменихме....

                                             леле моя ти Пирин планино!

Снежниците на Пирин 2017

       Първата пълна обиколка на Пиринските снежници беше през 2015 год, и тя е описана тук :  https://blogailiev.blogspot.com/2016/12/blog-post.html               

       През 2016 год, направих 2 обиколки на снежниците, които описания са разхвърляни в темите на горе даденият блог.

     Сега в краят на август, отново втора обиколка, стана пак стерео - обикаляне за 2017 година, след извършеното в началото на месеца.

       То моето е дилетантска работа, но десет дни преди мен, е осъществена международна българо-румънска експедиция :    

   https://www.youtube.com/watch?v=4OSJMp1Jt5Y&feature=youtu.be 

       Видяха се пораженията на две малоснежни зими и топли  лета. Снежникът на Средоноса е на основен черен лед в   горната си част, но долната част още се държи:

         
       Изглежда  малък, но като го доближиш и стъпиш на него, разбираш че е голяма маса. В съседният циркус, има две-три големи фирнови образувания : Стъпката на Гъливер, която я има описана  тук :  https://blogailiev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html     

и този фирнов понор, който отдавна се каня да посетя : 

      Достигам до Белият улей, слизането по него е дълго, и само покрай стабилните му стени:

    След това – слизане  през ново място, търся нови скални форми, та   право надолу под основата на Котешки чал , към вечният Снежник 3. И веднага за награда, появиха се първо интересен поглед към маршрутчето отпреди месец, по Бански суходол. Това е втората му третина, първата и последната са скрити...

    Добра и  стабилна 500 метрова  скала, отдалеч е  гладко като масло, само един паяковиден процеп има, който  насякъл цялата стена и помага на преминаването.....

     Веднага се сещам за Валтер Бонати, повелителят на подобни места. Нашето е по-скромно, но не по-малко красиво. Спи спокойно, наш  алпийски орел, част от духа ти сигурно е и на тези скали ...

       Най-трудното на тези пътища е не преминаването им, а мисълта, че връщане назад от втората им третина няма. Пътят надолу е почти невъзможен без свръзка и въже, с лице към скалата, и няколко пъти по-бавен. Затова забравям годините и умората, тежкият багаж и нещата стават за 2-3 часа.

        Интересни скални образувания  от течащи води под Котешки чал:

      В горната част на Снежник 3, да го наречем Котешкият ....се е открила една скала, която винаги е под сняг:

      Огрян от последни лъчи е вр. Бански Суходол. Тук постоянно е фирн / предишните две години тази скала беше под него / и  скалата е изсветляла. Скала - перхидролка,  по модата е, нали русо гладно нема...

    Излизаме на Котешки снежник  – малко е отънял, но като влезеш в него, разбираш колко е масивен.

    Легнах в долната част,  на белия фирн като козите:

 каква тишина и спокойствие е....наистина съм в  ледена епоха. Леда не иска  суета, сребърници, лъжи и предателство, той просто си е тук......Кога ще изчезне и този лед и красота, завинаги...

     Наградата дойде, най-после от едно ручейче в леда, прясна и студена вода, че жаждата ме мореше яко:

Котешкият снежник потъва тук в челната си морена:

   Поглед към последната третина на вр. Бански суходол. Осветена от слънцето, е стъпката/ пропадане/  на ръба, най-трудното  му място :

    Расодих се малко надолу по един интересен понор, хубави гледтки :

И излязох вече в циркуса под Кончето, на гостоприемното ми балконче за спане. Приготвих нещата за почивка и сън. Изтегнах се, настана вечер, мрамор се запали от залез...

    На другият ден, първо извадих целият багаж, като мислех да свалям капака  от раницата и да го използвам за дневна раничка. Но Ловето така добре се компресира, че не видях смисъл – взех си я така:

Горе са Кутелите с нашареният от жегата снежник под Кончето :

         Но първата цел е вечен долинен  Снежник 2 , най-голямото фирново образуование в Родината:

     Бори се , пущината, не се дава на слънцето. Влязох в сянката и изведнъж ме удари едно яко студено течение от фирна, ама такава рязка смяна на температурата никога не съм виждал...Снежника беше здравата замръзнал!

    Има си собствен микроклимат, значи. Отдалеч не изглежда много голям, но като стъпиш на него и го изходиш, виждаш че е над 1/2 километър, и колко е голяма масата на фирна...Да е жив и здрав... В един от открилите се стари слоеве лед ... това ти ли го остави, Попангелов/старши/?:

     Над него има още няколко снежника, описани в  https://blogailiev.blogspot.com/2016/09/blog-post.html  На единият, група диви кози рупаха снег:

    Изкачвах непознато място. Църномогилски чал от запад, и съм още на хлад, още съм  w_siankata. 

   Вече след достигане превала и пещерите на него - по тъмно някой може да влезе оня виц: Я ма тука имало една шахта - ахта - ахта ....: тряа се внимава...

     Водоравно, направих сърповиден заход на платото непосредствено  под Кутелите.

Туй само образно го кръщаваме „плато“ , има малко тревица тук-там:

но през 50 метра в него има всякакви стръмни  изненадки :

 Сутринта големият снежник беше замръзнал на кокал и вода нема, се каза вече. А вечерта се изпи цялата вода, но не се притеснявам толкова от липсата й. Като кажат някои...леле, в мраморният дял нямо никаква вода, трябва да си носим N-броя литри... Навсякъде в местността има стотици малки пропасти и понори,  голяма част от които са комплект с преспи,  на които разчитах за снежна вода. Появи се спасението, и сняг за вода, и сенкя:

    Напред, бях намислил да сляза по пътя на моето изкачване миналата година на Кутело. Слизам бавно надолу...къде повече да слизам, като става фулл отвес....как съм мотъл да преодолея тоя въздух:

Ей го отпред, в средата :

   А-а, нема да си рискувам животеца, това слизане е невъзможно ! И обратно, първо изкачване, после през платото,  към Добрия прелез, това надолу е той  :

     От него, на едно от фирновите полета на Снежник 2 / те са 4 на брой / , пак водопой и водоналей, че водата от снега я изкърках:

   Много ме кефи ей това място:

     През него  по козята пътека: 

                           Здравейте, колежки и колеги , добра среща, как е хавата :

         та директно  на Ледника под Кончето:

    Пробита е вече чергата му в сравнение с началото на август, преди 1 месец, но се държи. Обиколих снежника нагоре и надолу, докъдето мога. Привечер, нямаше и хора отгоре на Кончето. Пълно спокойствие и разтуха...

Виждат се стъпките на българо-румънската експедиция отпреди 10 дни. Връщам се месец назад, да уважим и снежника на Вихрен : 

      Колко малко изглежда разстоянието между фирна и челната морена, но като влезеш вътре в нея е друго. Ледникът е бил поне 30 метра по-дебел нагоре , за да изпълни  това място, където е бил преди 150 год / според иследванията на учените  за движението на скалните маси в челната морена / :

       Тук по случайност попаднах на леден пласт встрани от него, излязъл на бял свят при едно пропадане на мраморен чакъл в понора. Това показва, че отдолу под снежниците и на голяма площ извън тях, има погребани ледени пластове от времената, когато те са били много по-големи.

         Само след няколко часа, малката пещера с леда беше се отново самозатрупала.           Но така е във времето : Всичко тече, всичко се променя....