Миналата година, остана недовършена една идея - Ропалица http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=152134#152134 И ето ни тук една сутрин, година по-късно. Мога да поема това предизвикателство - а с други не става така. Преди 2 години застанах отново под източната стена на Бански суходол. По пътят до тази стена, който е през трудни участъци - най-вече улеят на Котешки чал, усетих, че нещо вече не е наред. Няма го вече този моментален рефлекс, като ходенето по въже, който трябва да го имаш поне 10 пъти при токова изкачване без въже - моментално да вкараш противотежест, за да запазиш равновесие при някое приплъзване. С голяма раница е още по-трудно. На тази стена, всяка грешка те води надолу в нищото...помислих, помислих, пък си казах - няма да стане. Каквото е било, няма да го бъде повече. Обърнах гръб и се прибрах по обиколният път. Може би е по-важно да можеш да спреш, когато трябва, отколкото да ...
И отново по меките пътеки на Рила. Отбиваме се в кантона да подаря едно огромно стъкло домашна ракия на стопаните му, които миналата година ми помогнаха със закъсалият автомобил.
Дарчето е вече на години, опитвам се да се съобразявам се с нея. Но видили ли, че се подготвя раницата в София, разбира, че ще се ходи някъде и радостта му е голяма. Денят е много горещ, и я плискам час по час с вода:
Хубавото в тази долина е, че гранитът не е почернял от лишеи като на Мусала, а е бял, като пиринският:
Водопадът е само бледа сянка на същият при пълноводие, но пак е много красив
Предишното лято ме измъчи раницата 55+10 Салева, която е с черен гръб / като я купувах други нямаше / , който се нагрява като фурна, а и няма проветрение. Досега не бях пробвал дали другата раница Лове 45+10 ще може да събере багажа - палатка, шалте. Дара също има багажче - допълнителни 2 кг - заради нея взимам двоен спален чувал с тегло 2.1 кг /не търпи да спи отделно в планината хайванчето/ , храна. Ловето глътна всичко, като куцо пиле - домат. Даже остана място. Хем раницата е 0.5 кг по-лека от Салевата, хем има и проветрение на гърба. В тези жеги е несравнимо по-комфорно:
Долината е много проветрива, няма комари и мухи, които тормозят на облаци в дълбоките северни гористи долини на Манастирските езера или Ретиже. В тази южна долина няма прагове, ледникът навремето се е стопил наведнъж и изкачването е много равномерно
Култово място:
Целта ни беше един лабиринт високо в долината, хаос от моренни хълмчета под билото на Юрушки чал - Песоклива вапа. Те остават от оттеглянето на последните малки ледници, точно под върховете. Предчувствах, че мястото ще е чудесно, както се и оказа:
Извори на много места
4 разхвърляни езерца
Обаче, появиха се малко комари и мухи. Те особено тормозят Дарчето, като налитат да го хапят по носа. Изкачихме се още по-високо, където видяхме мястото за нощувка - една проветрива долина точно под билото, където комари нямаше
В краят на деня, ни изненадаха любители на свободата, които се рееха цял час точно над нас
Източна Рила, от това чудесно място
Сутринта рано, по тази скрита долинка, изкачваме билото на Рила и посрещаме рилски джулай : Към Пирин имаше мътилка, видимост нямаше добра Обратно надолу по зелените полянки
По пътят ни надолу, влизаме в тази част на скритата долинка, която не се виждаше вчера. Там се оказа най-красивото езеро:
По поточето, излизащо от това езеро :
Излязохме отново в основната долина на Ропалица Доста бързо достигнахме до каскадният път, което мислехме да стане за цял един ден, и съм 13 часа поехме към долината на Якорудските езера. Там е доста неприятно, чалгаджиите със скари са цели сюрии. Измъкваме се веднага нагоре. Досега съм минавал само по билото на Рила, тази долина е много просторна, равна като плато: Неусетно се достигат езерата: Но нагоре ядохме голямо дърво. Такъв каниняк и на Пирин няма. То едно че стръмно, а по-лошото е, че пирамидки за насочване има във всички посоки, от които само една е що-годе вярна. Дара се измъчи, аз с раницата също. Едвам издеянихме тия сипеи, не можем да почиваме постоянно ни нападат мухи и комари. Чак на билото ни оставиха. Привлече ни едно място с огромна пряспа, дебела 5-6 метра
Курдисахме се до това езерце, обаче пак се появиха отнякъде комари и мухи. Та се изтъпанихме на самото било, там по се търпяха, но пак има. Затова извадих чувала, да е удобно за рягане, и се закрихме презглава с покривалото, защото Дара много я хапят мухите, и то по носа. По едно време съм заспал, доста умора се натрупа, но нещо леко зачука по покривалото. Отвивам - капки дъжд, на небето лека пелена, но се вижда и слънцето. 20.00 часа. Отзад обаче, на 20-30 км зад тази пелена, застанали неподвижно една маса дебели километри нагоре облаци. Мамка му и късмет, а го даваха по всички прогнози, че няма да има и капка дъжд тези дни по Рила. Другият ден щяхме да ходим към Канарата - Синьото езеро, и оттам да се приберем на 4-тият ден. Обаче .... навързвам детайлите. Мухи и комари хапат, като на дъжд. Хич няма да мога и да мигна, с тези надвиснали облаци, като знам каква гръмотевична буря преживяхме миналото лято в подобна ситуация. По тия камъни над Якорудските езера, в тъмното, няма да можем да слезем към Трещеник. И по едно време, баста викам си, за 10 минути натъпках раницата и отпрашихме обратно надолу. По светло се свлекохме бързо по камъняка, а беше ми излязла една болка в глезена, ама мина. Като е зор...към 10 чаза бяхме до колата. Е точно се качихме и засветка и загърмя точно по билото на Рила, където бяхме преди няколко часа. Шибаното е, че пътя към Якоруда не съм го минавал никога, а табели други такива няма, там разклонения бол. Навигацията не работи. И обратно по целият Каскаден път. През 10 минути светкания над нас, гръмове не се чуваха вече, там билото е далече. По този път обаче не може да се кара с повече от 15-20 км в час, като бързаш, ще останеш без гуми и джанти. Глобата беше една срязана гума. Има едно много шибано място преди Казанската река, цялото е с отвесни скали и от двете страни, а е поне километър много опасно. Гледам как се навъртат километрите бавно, дано бурята и дъждът не ме стигнат точно там. Издеянихме го, пътят в тъмницата ми се стори безкраен, час и половина. Някой заек току прибяга пред колата. Язовиро Белмекен, оттам надолу към Сестримо. Тъмница пустота. Над Рила светкаше постоянно, чак до прибиранетото ни по магистралата. 4 часа постоянно гръмотевици. Спасихме се поне от бурята.
-----------------------------------------------------------------------------------Въпреки малкото време, което благоволи да ни отдели Рила, отнесохме си лика на прекрасните рилски цветя. По скалите над Якорудските:
Двамата ми любими планинари, браво на вас! ♥
ОтговорИзтриване