По долината на Демяница, , още в ранно утро закрачихме нагоре от Тодорова орница. В лек воал, забулени са Газеите ....
Реката, не е толкова голяма като друга година, снегът е бил много малко в Пирин :
Изкачваме се по водопадите на Василашка река, където има едва забележима пътечка.
Дарчето, водач, пазач и другарче :
Насреща, през мурите , прозират Стражите :
Стигаме до последният скок на водата , преди излизането на поляната на Тихаците :
Дара много се радва на тревицата, даже си пасе редовно от нея :
В циркуса пък ни посрещат водопади от ...... цветя!
Минзухарите имат нова смяна, и тя красива !
Излизаме на Тодорините очи, и Дара се разтрепери от вълнение, втренчи се - видя дива коза! Иска да я подгони, но затова е вързано, че кой знае в коя долина и колко часа ще избяга да преследва козите :
То изглежда неголямо, но е много здраво кученце... не се дава на никое животно да го надбяга...гледал съм го по какви отвесни скали се катери без да мисли след козите, не е истина откъде минава ...оттогава, след няколко "подвига" и изчезвания с часове, през които са го видели чак на до 15 км от мястото на изстрелването си след животните, е вързано през деня, само сутрин и вечер се пуска да обикаля.
Видя ни Тодорка с очите си, па рече:
- Ле-ле, жива да не бях! Къде се губите, бре! Ти, големия серсемин, си виновен, внимавай да не ти турна един Пиринекзит, да се видиш в чудо! Ама хайде, холан сте ма уважили, че ви пуснем ладовина!
И опа, пусна климатико волуме на мах, жегата изведнъж изчезна и стана ладовина.
- Живо здраво, Тодорке, виноват съм, как поминуваш ти?
- Тегло черно ме е налегнало, чада, каквото и по турско не е било. Чорбаджия с аргати, снагата ми надупчи с железо, пиърсинг до пиърса....И за срамотия, камера турил на www.banskoski.com деня и нощя от цял свят ма зяпат.
- Пази боже, Тодорке, времената са такива, сляпото прогледна!
И оттам, по една много красива долинка, само по тревица, упътвани от малки пирамидки, та на върха.
Направихме пълен траверс на Тодорка като слязохме по скалните блокажи на източния ръб. Дара си няма глас да надигне: Ето направих и аз една кучешка премиера, няма ли спонсор едно чувале храница да осигури...ама скромно е, радва си се на живия пирински свят и е доволно. Като торпила минава през големите камъни, едва я удържам.
На върха беше гъста мъгла, изкачихме го и Дара води надолу, през каменните морета
Смрачи се , прикапа
От много години, се каня да отида до Къркъмските езера и да слезем през много красивата Къркъмска гора/казват го банскалии/, но изходихме целия ръб отгоре до върха на Къркъма и гледахме за пътека - няма, а клека е страшен. Тръгнахме право надолу към Василак – оказа се, че има доста клек и там, и то по много стръмен наклон , та по циркусния праг водоравно обратно , та пак на потока изтичащ от Тодорини очи. Всяко излизане извън пътеките се отплаща – по целия ръб наблюдавахме играта на множество пъдпъдъци, които там са свили гнезда.
И навсякъде – цветя, много цветя. За някои е важно латинското им име, но можеш ли всичките да ги запомниш. Още по- красиви са цветята с пиринските върхове над тях, които ги пазят безмълвно... Нарекох си всички тези цветя къркъмчета....
На другият ден, минахме през няколко километровото ждрело и стотиците водопади на Бъндерица. Реката ту намаляваше, ту пак излизаше от мраморните понори. Играта на цветовете на мрамора и водата са феерия, която трябва да се види. Чудиш се кое да снимаш по-напред , но с фото не става да се предаде туй натуралменте :
Добра разходка и снимки!
ОтговорИзтриванеТази година пролетта малко изпревари.
През юни цветята в Пирин са най-красиви!