Снежниците на Пирин 2017

       Първата пълна обиколка на Пиринските снежници беше през 2015 год, и тя е описана тук :  https://blogailiev.blogspot.com/2016/12/blog-post.html               

       През 2016 год, направих 2 обиколки на снежниците, които описания са разхвърляни в темите на горе даденият блог.

     Сега в краят на август, отново втора обиколка, стана пак стерео - обикаляне за 2017 година, след извършеното в началото на месеца.

       То моето е дилетантска работа, но десет дни преди мен, е осъществена международна българо-румънска експедиция :    

   https://www.youtube.com/watch?v=4OSJMp1Jt5Y&feature=youtu.be 

       Видяха се пораженията на две малоснежни зими и топли  лета. Снежникът на Средоноса е на основен черен лед в   горната си част, но долната част още се държи:

         
       Изглежда  малък, но като го доближиш и стъпиш на него, разбираш че е голяма маса. В съседният циркус, има две-три големи фирнови образувания : Стъпката на Гъливер, която я има описана  тук :  https://blogailiev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html     

и този фирнов понор, който отдавна се каня да посетя : 

      Достигам до Белият улей, слизането по него е дълго, и само покрай стабилните му стени:

    След това – слизане  през ново място, търся нови скални форми, та   право надолу под основата на Котешки чал , към вечният Снежник 3. И веднага за награда, появиха се първо интересен поглед към маршрутчето отпреди месец, по Бански суходол. Това е втората му третина, първата и последната са скрити...

    Добра и  стабилна 500 метрова  скала, отдалеч е  гладко като масло, само един паяковиден процеп има, който  насякъл цялата стена и помага на преминаването.....

     Веднага се сещам за Валтер Бонати, повелителят на подобни места. Нашето е по-скромно, но не по-малко красиво. Спи спокойно, наш  алпийски орел, част от духа ти сигурно е и на тези скали ...

       Най-трудното на тези пътища е не преминаването им, а мисълта, че връщане назад от втората им третина няма. Пътят надолу е почти невъзможен без свръзка и въже, с лице към скалата, и няколко пъти по-бавен. Затова забравям годините и умората, тежкият багаж и нещата стават за 2-3 часа.

        Интересни скални образувания  от течащи води под Котешки чал:

      В горната част на Снежник 3, да го наречем Котешкият ....се е открила една скала, която винаги е под сняг:

      Огрян от последни лъчи е вр. Бански Суходол. Тук постоянно е фирн / предишните две години тази скала беше под него / и  скалата е изсветляла. Скала - перхидролка,  по модата е, нали русо гладно нема...

    Излизаме на Котешки снежник  – малко е отънял, но като влезеш в него, разбираш колко е масивен.

    Легнах в долната част,  на белия фирн като козите:

 каква тишина и спокойствие е....наистина съм в  ледена епоха. Леда не иска  суета, сребърници, лъжи и предателство, той просто си е тук......Кога ще изчезне и този лед и красота, завинаги...

     Наградата дойде, най-после от едно ручейче в леда, прясна и студена вода, че жаждата ме мореше яко:

Котешкият снежник потъва тук в челната си морена:

   Поглед към последната третина на вр. Бански суходол. Осветена от слънцето, е стъпката/ пропадане/  на ръба, най-трудното  му място :

    Расодих се малко надолу по един интересен понор, хубави гледтки :

И излязох вече в циркуса под Кончето, на гостоприемното ми балконче за спане. Приготвих нещата за почивка и сън. Изтегнах се, настана вечер, мрамор се запали от залез...

    На другият ден, първо извадих целият багаж, като мислех да свалям капака  от раницата и да го използвам за дневна раничка. Но Ловето така добре се компресира, че не видях смисъл – взех си я така:

Горе са Кутелите с нашареният от жегата снежник под Кончето :

         Но първата цел е вечен долинен  Снежник 2 , най-голямото фирново образуование в Родината:

     Бори се , пущината, не се дава на слънцето. Влязох в сянката и изведнъж ме удари едно яко студено течение от фирна, ама такава рязка смяна на температурата никога не съм виждал...Снежника беше здравата замръзнал!

    Има си собствен микроклимат, значи. Отдалеч не изглежда много голям, но като стъпиш на него и го изходиш, виждаш че е над 1/2 километър, и колко е голяма масата на фирна...Да е жив и здрав... В един от открилите се стари слоеве лед ... това ти ли го остави, Попангелов/старши/?:

     Над него има още няколко снежника, описани в  https://blogailiev.blogspot.com/2016/09/blog-post.html  На единият, група диви кози рупаха снег:

    Изкачвах непознато място. Църномогилски чал от запад, и съм още на хлад, още съм  w_siankata. 

   Вече след достигане превала и пещерите на него - по тъмно някой може да влезе оня виц: Я ма тука имало една шахта - ахта - ахта ....: тряа се внимава...

     Водоравно, направих сърповиден заход на платото непосредствено  под Кутелите.

Туй само образно го кръщаваме „плато“ , има малко тревица тук-там:

но през 50 метра в него има всякакви стръмни  изненадки :

 Сутринта големият снежник беше замръзнал на кокал и вода нема, се каза вече. А вечерта се изпи цялата вода, но не се притеснявам толкова от липсата й. Като кажат някои...леле, в мраморният дял нямо никаква вода, трябва да си носим N-броя литри... Навсякъде в местността има стотици малки пропасти и понори,  голяма част от които са комплект с преспи,  на които разчитах за снежна вода. Появи се спасението, и сняг за вода, и сенкя:

    Напред, бях намислил да сляза по пътя на моето изкачване миналата година на Кутело. Слизам бавно надолу...къде повече да слизам, като става фулл отвес....как съм мотъл да преодолея тоя въздух:

Ей го отпред, в средата :

   А-а, нема да си рискувам животеца, това слизане е невъзможно ! И обратно, първо изкачване, после през платото,  към Добрия прелез, това надолу е той  :

     От него, на едно от фирновите полета на Снежник 2 / те са 4 на брой / , пак водопой и водоналей, че водата от снега я изкърках:

   Много ме кефи ей това място:

     През него  по козята пътека: 

                           Здравейте, колежки и колеги , добра среща, как е хавата :

         та директно  на Ледника под Кончето:

    Пробита е вече чергата му в сравнение с началото на август, преди 1 месец, но се държи. Обиколих снежника нагоре и надолу, докъдето мога. Привечер, нямаше и хора отгоре на Кончето. Пълно спокойствие и разтуха...

Виждат се стъпките на българо-румънската експедиция отпреди 10 дни. Връщам се месец назад, да уважим и снежника на Вихрен : 

      Колко малко изглежда разстоянието между фирна и челната морена, но като влезеш вътре в нея е друго. Ледникът е бил поне 30 метра по-дебел нагоре , за да изпълни  това място, където е бил преди 150 год / според иследванията на учените  за движението на скалните маси в челната морена / :

       Тук по случайност попаднах на леден пласт встрани от него, излязъл на бял свят при едно пропадане на мраморен чакъл в понора. Това показва, че отдолу под снежниците и на голяма площ извън тях, има погребани ледени пластове от времената, когато те са били много по-големи.

         Само след няколко часа, малката пещера с леда беше се отново самозатрупала.           Но така е във времето : Всичко тече, всичко се променя....