И отново на най- хубавото място в Рила, където няма какво да ни дразни - няма моторизирани тълпи, няма боклуци .... тръгваме по долината, води ме една козичка която спира да хапва по пътя:
и хайванчето като се напасе около Радовичка река, през хубавата гора:
качваме се към билото на Мечи връх.
Жега и по високото ....Крием се с Дара под рехавата сянка на клека
Вече на самият Мечи връх, разглеждаме старият турски пост, където до 1912 г. е била границата. Печката още личи къде е била :
През адаша Ангелов връх :
Дарчето папа и боровинки, обаче не е балъчка да ги търси, трябва да й подадеш набрани от шепа:
Хубаво, хубаво ......
Слизаме на Кадиин гроб. Там един проливен дъжд се все от нищото и направи на кокошки. Толкова е сухо, че дъждът попива, а земята остава камък...На сутринта интересни мъгли се стелят около нас, напред е Аладжата
Назад...си е пак Рила :
Джъч и той се чуди кво стаа :
То не е кротко куче, да ходи спокойно, все се вре и бута , търси следи, и ако не внимавам постоянно, ще ме събори от некой камик :
Мори ме жажда...водата свърши още на Мечи връх, няма преспи на които разчитах. От вчерашният дъжд намаза Дара, която намираше останала по камъните водица :
И на пчелата Жужа се разквасиха изсъхналите цветове:
Стигнахме най-високото място на Черна поляна 2716 м.:
Пряспата под върха за пръв път я виждам съвсем изчезнала, това е мястото на Рила, което до последно държи сняг...сега йок ...
Но вижда се спасение .... езерото ни чака
Много са хубави тия поляни, дето слизат към езерото
В свежата трева се клият и мишоци, които Дара гони:
Пускам Дара чак на езерото, иначе тръгва по някои диви кози и изчезва за половин ден. Обикаля, разтичва :
И пак отива нанякъде...за да я прибера, паролата е "яденце" :
Нещо ме влече към другия крайна езерото, най-източният, оказа се едно разкошно място, от което се виждат 14 - точно ги преброих, рилски върхове :
Дарчето скита на воля до тъмно около езерото, чак привечер дойде и се шмугна в специалният двоен чувал, взет за нея. В обикновен чувал не става. Хем иска да се гушим заедно , хем рита и направо ме изкарва за час от чувала. С този сме О.К. :
С часове гледаме заника на големият рилски ден:
Сутринта по едни много стръмни треволяци, ама екстремално стръмни треви наистина, се свлякохме надолу. В камъните Дара води :
И само някъде да надуши животни подивява :
Екстра 100 % Истинска Рила е тук, моят Ангелов връх на изгрев:
Илийна / Хайдушка река
основен активист и участник бигълът Дара :
и хайванчето като се напасе около Радовичка река, през хубавата гора:
качваме се към билото на Мечи връх.
Жега и по високото ....Крием се с Дара под рехавата сянка на клека
Вече на самият Мечи връх, разглеждаме старият турски пост, където до 1912 г. е била границата. Печката още личи къде е била :
През адаша Ангелов връх :
Дарчето папа и боровинки, обаче не е балъчка да ги търси, трябва да й подадеш набрани от шепа:
Хубаво, хубаво ......
Слизаме на Кадиин гроб. Там един проливен дъжд се все от нищото и направи на кокошки. Толкова е сухо, че дъждът попива, а земята остава камък...На сутринта интересни мъгли се стелят около нас, напред е Аладжата
Назад...си е пак Рила :
Джъч и той се чуди кво стаа :
То не е кротко куче, да ходи спокойно, все се вре и бута , търси следи, и ако не внимавам постоянно, ще ме събори от некой камик :
Мори ме жажда...водата свърши още на Мечи връх, няма преспи на които разчитах. От вчерашният дъжд намаза Дара, която намираше останала по камъните водица :
И на пчелата Жужа се разквасиха изсъхналите цветове:
Стигнахме най-високото място на Черна поляна 2716 м.:
Пряспата под върха за пръв път я виждам съвсем изчезнала, това е мястото на Рила, което до последно държи сняг...сега йок ...
Но вижда се спасение .... езерото ни чака
Много са хубави тия поляни, дето слизат към езерото
В свежата трева се клият и мишоци, които Дара гони:
Пускам Дара чак на езерото, иначе тръгва по някои диви кози и изчезва за половин ден. Обикаля, разтичва :
И пак отива нанякъде...за да я прибера, паролата е "яденце" :
Нещо ме влече към другия крайна езерото, най-източният, оказа се едно разкошно място, от което се виждат 14 - точно ги преброих, рилски върхове :
Дарчето скита на воля до тъмно около езерото, чак привечер дойде и се шмугна в специалният двоен чувал, взет за нея. В обикновен чувал не става. Хем иска да се гушим заедно , хем рита и направо ме изкарва за час от чувала. С този сме О.К. :
С часове гледаме заника на големият рилски ден:
Сутринта по едни много стръмни треволяци, ама екстремално стръмни треви наистина, се свлякохме надолу. В камъните Дара води :
И само някъде да надуши животни подивява :
Екстра 100 % Истинска Рила е тук, моят Ангелов връх на изгрев:
Илийна / Хайдушка река
основен активист и участник бигълът Дара :
