Пирин 2024

      Светлината на деня ме среща на Тодорин поток. Пак директно по него в пролома, не по пътеката. Дара е вече се пенсионира, щастлива е да се разхожда по километър - два  на сянка в парка, да си полягва на зелена трева, да джапа в реката. Не я насилвам да ходи с мен, защото ... на всяко нещо му свършва времето.

        В гората е още тъмно, светлеят само искрите на пенеща пиринска вода.

На поляните около езерата, е  започнал  Празникът на цветята.  Растенията са избухнали  

Насочвам се към едно хубаво място, което повечето го пропускат - второто Тодорино езеро. Пред него, има красив тихак 

В езерото се вливат на няколко места големи потоци

 Настава голяма жега и намирам висока скала със сянка  досами водата, курдисване под нея  и криене от слънцето. Между 12 и 18 часа ще избягвам да ходя, слънцето пече като жарава. 

             В мочурищата на потоците, вливащи се в езерото, има Ружина иглика. По-малко е като количество от рилската ружина иглика, но пък е различна, по-голяма и с повече цветове. А може и да е друго цвете, важното е, че е красиво

Цветята дебнат навсякъде :

Късният следобяд тръгнах нагоре, където ме среща чудо невиждано..

Горе става малко по-хладно, ветрец. Разпищолвам се на долното Тодорино очо, там има и един извор прясна вода в най.западната част. Водата в  езерото е топла като чай. Започва играта на пъстървата с кръгчета, малки са, но е приятно. То големи пъстърви няма как  да станат, бай ганя ще им види сметката. Приготвям се да се курдисам и да се наслаждавам на гледката, а след няколко часа има пълнолуние, приготвил съм се и за нощни снимки.

За сравнение, минала година същото място, вярно 15 дни по - рано, но все пак...

Но точно когато слънце се скри зад хребета, вятъра секна. Чу се някакво силно жужене. Не един, а 5 облака комари наизскочиха, и хиляди мухи. Хвърлиха се, хапят през фанели, през панталони. Слагам втори кат дрехи, ръкавици,  а е жега, и шапка, и качулка, само място за очите отворено и пак налитат.

А-а, не става тука, ще бягам на билото. Както съм навлечен, не мога да сваля никаква дреха, потънал в пот нахвърлям набързо нещата в раницата. 

Излизам на билото - малко по-добре е, но не особено. Облак мухи и комари са си и тук, само не са толкова многобройни и  нахални. За никаква гледка или снимки вече не мисля, пущините се  завират  в очите при първа възможност, а се спуснаха и плътни облаци, после мъгла. Трудно намерих и някаква малка ломска ямка от трева за пренощуване, половин метър. Завивам се презглава, заради насекомите. През 15 мин чувалът се хлъзга и изсулва надолу по склона, цяла нощ така. Схващане и псувни. Я се спи се по 5 мин на час, я не. Сутринта още в 5, 30 ставам, прав ми е по-добре, схванат съм и ми е гадно отвсякъде, така сигурно се чувстват изнасилените. Замислям да се да се връщам. Но казвам си хайде да тръгна пък после ще му мисля, може да се върна и през Тевно Василашко.

Хващам по билото - Василашки чукар и Възела. 

   Пътека има, стръмно вие през просека в клека, някъде  изчезва и отново се появява. Има и маркировка - кръгчета, но на най-възловите места няма орентир, та трябва малко по усет да ходи. 

Като се движа, насекомите са по-малко и се търпят. Излезе и слънце, но до 12 ч се търпи. Станало е и един малък фал - някъде се е изсулила едната бутилчица от 500 мл, остана само 1, която беше изпита през нощта. На билото на Типици има малки преспи, със струйки от тях - получава се, има ледена вода.

Освежен, решавам да продължа по целите на ходенето. По планината са останали само тънки люспи от сняг, малко по-големи пряспи има на Тевен Василак

Фаворит ми е Типицкото езеро - даже и затова, че спада и всяка година се възстановява. Спал съм на него на полуострова му  през септември, в дърбоката част водата е много чиста и вкусна.

Насреща излязоха класическите върхове и езера :

Винаги ми е интересен контрастът с южните циркуси 

Които си имат свои красоти

   От най-ниската точка на билото, където са минавали керваните с мяховете вино от Мелник за Банско, хващам водоравно вдясно, за да правя икиндия на Чаирските езера.  Водата им се оказа по-топла от морската. Намирам един голям клек и от 12 до 18 ч - сянка, бос по тревата, джапане в езерата.... малко дрямка и релакс. От жегата даже насекомите се бяха покрили и не тормозеха, освен в  клека малка местна банда комари и мухи. Но ги  поизбих и те се кротнаха

   

До 18 часа - криене под клека, плацикане на езерото. Тази схема е най-добра за тези условия. Светло е до 22 часа, няма закъде да бързам За повече от 10 часа бавен ход с раницата, от които 5 часа е почивка, не че нямам сили, но пазя ставите да не ги преуморя. В движение и в жегата не се срещаш с такава орда насекоми, но скрие ли се слънцето - става страшно.  

Много приятен е пътят над Чаира, без пътека, по полянките. По принцип стремя се  избягвам клека - там веднага изскачат местните комари. През Мозговишка порта, Тевно езеро - минавам встрани от постройката. Ядох дървото миналата вечер/нощ, и сега се опитвам да се подготвя предварително. Набелязвам 2 преспи под Кралев двор, които са близо до билото, би трябвало да има малко равна трева  и вода под тях. Щото минах един поток, който през август месец Дара отказа да пие вода от него, че беше много студен, а сега е чай с жабурняк. 

Опъвам се, правя един поглед и затварям покривалото - насекомите са си тук. Тази вечер няма мъгла

От Кралева порта, има по-голямка пряспа, която е стръмна и я заобикалям 

В циркуса има повечко сняг от другите места

Самодивите......дързост и красота, мамка му 

Потокът от горното към второто

Второ-трето

     Оглеждам продължението - от езерото, много ясен е един равномерен тревно-скален улей към Валявишките, между Момин и Дженгал

          Напекло е, въпреки че е само около 9 часа, и бавно се набирам по улея. 150 крачки - почивка, тук-там има скали с полусянка, но от средата на изкачването  и тази сянка изчезва. Раницата тежи.Излизам на превала. Исках да кача Дженгала, някак през годините остана некачен, май щото е точно в средата на Пирина. Бях на всички наоколо - Момин, Кралев, Ченгел, Димеркапийските, Джано до  Сиврия с билото, Полежаните даже безименното било, Стражите всички....а Дженгала не. Обаче .... като излязох на портата, разбрах, че няма път оттам до върха. Има някакви следи, има пирамидки по билото, но много откъслечни, нагоре-надолу. Добре, че не тръгнах по тях, слизайки към Горните Валявишки, се видя, че това е насечено било 500 м, което и за алпинист ще е проблем. Умората от изкачването и жегата ме изтощиха, казвам си край, няма да стане. Обаче бързо слязох в основата на Дженгал, на около 500 м от езерото. Там има хубаво място със студена вода и сянка за освежаване, и разгледах положението. Пътят нагоре не изглеждаше много труден, видя се и една подсичаща пътека, която е отбелязана на картата на Ведрин, но тя е само малко по-нагоре и създава само трудности на зиг-заг, нищо не се подсича с нея. По-добре да се слезе още малко, където има 3 големи канари. Бутнах под най-далечната раницата, да не се вижда много, взех си само тескеретата и бих камшика нагоре.

Е-ее, имало и друг живот. То без раница било рахат! Вече по-леко, спокойно се изкачих. Заслужаваше си, мисля, че това е най-централният връх на Пирин

     На върха бяха  2 групи пичове с модерни екипировки / похвално /, тръгнаха си, после дойде една група девойки / още по-похвално /. Аз, в износените от чергарски ходения дрехи, съм доста не на място в техните очи, но какво ми пука. Важно е, че съм тук. Браво, млади, красиви хора, в Пирина...по-хубаво от това няма. По соца, поляци и  източногерманци бяха мнозинство, те го ценяха повече от нас.

      Надолу е още по-лесно без багаж. Стигам до канарите, прибирам раницата, и не спирам на най-западният край на високото езеро, където е най-хубавото според мен място за гледка в Пирина, там мислех да е 3-та нощувка с гледки и люна. Но жегата, насекомите....та  избирам една голяма скала със сянка и вода малко над езерата , тук е голямата почивка - този път само  2 часа. Няма смисъл от още една нощ завит в пашкул. Спирам  до второто езеро за снимка 

Голямото Валявишко 

             Стискам зъби и продължавам надолу към Демянишка поляна, където е талигата. Това беше най-трудната част от тези три дни, клатиш се в жегата, раницата вече схваща раменете, но не може да се спира и за минута заради насекомите. Много помогна тези дни едно шалче тънко  като паяжина, което пазеше врата при ходене, а при почивка  връзвах като арнаутка на главата, че каскет от насекоми не пази. Хем прохладно, хем пази от слънце. 

           Стана 10-12 часа ходене този ден.

          Три богати, екстремални  дни. Пирин беше различен, природата полудява и тя покрай хората. Но  във всяко нещо трябва да се търси и намира  хубавото, животът губи смисъл без това. Тези дни всичкото муха и комар  е турист - качват се на Дженгала, келепир и за тях ....

                                                   .............моменти...............