Пирин 2024

      Светлината на деня ме среща на Тодорин поток. Пак директно по него в пролома, не по пътеката. Дара е вече се пенсионира, щастлива е да се расхожда по километър - два  на сянка в парка, да си полягва на зелена трева, да джапа в реката. Не я насилвам да ходи с мен, защото ... на всяко нещо му свършва времето.

        В гората е още тъмно, светлеят само искрите на пенеща пиринска вода.

На поляните около езерата, е  започнал е Празникът на цветята.  Растенията са избухнали  

Насочвам се към едно хубаво място, което повечето го пропускат - второто Тодорино езеро. Пред него, има красив тихак 

В езерото се вливат на няколко места големи потоци

 Настава голяма жега и намирам висока скала със сянка  досами водата, курдисване под нея  и криене от слънцето. Между 12 и 18 часа ще избягвам да ходя, слънцето пече като жарава. 

В мочурищата на потоците, вливащи се в езерото, има Ружина иглика. По-малко е като количество от рилската ружина иглика, но пък е различна, по-голяма и с повече цветове. А може и да е друго цвете, важното е, че е красиво

Цветята дебнат навсякъде :

Късният следобяд тръгнах нагоре, където ме среща чудо невиждано..

Горе става малко по-хладно, ветрец. Разпищолвам се на долното Тодорино очо, там има и един извор прясна вода в най.западната част. Водата в  езерото е топла като чай. Започва играта на пъстървата с кръгчета, малки са, но е приятно. То големи пъстърви няма как  да станат, бай ганя ще им види сметката. Приготвям се да се курцдисам и да се наслаждавам на гледката, а след няколко часа има пълнолуние, приготвил съм се и за нощни снимки.

За сравнение, минала година същото място, вярно 15 дни по - рано, но все пак...

Но точно когато слънце се скри зад хребета, вятъра секна. Чу се някакво силно жужене. Не един, а 5 облака комари наизскочиха, и хиляди мухи. Хвърлиха се, хапят през фанели, през панталони. Слагам втори кат дрехи, ръкавици,  а е жега, и шапка, и качулка, само място за очите отворено и пак налитат.

А-а, не става тука, ще бягам на билото. Както съм навлечен, не мога да сваля никаква дреха, потънал в пот нахвърлям набързо нещата в раницата. 

Излизам на билото - малко по-добре е, но не особено. Облак мухи и комари са си и тук, само не са толкова многобройни и  нахални. За никаква гледка или снимки вече не мисля, пущините се  завират  в очите при първа възможност, а се спуснаха и плътни облаци, после мъгла. Трудно намерих и някаква малка ломска ямка от трева за пренощуване, половин метър. Завивам се презглава, заради насекомите. През 15 мин чувалът ке хлъзга и изсулва надолу по склона, цяла нощ така. Схващане и псувни. Я се спи се по 5 мин на час, я не. Сутринта още в 5, 30 ставам, прав ми е по-добре, схванат съм и ми е гадно отвсякъде, сякаш са ме изнасилили. Замислям да се да се връщам. На казвам си хайде да тръгна пък после ще му мисля, може да се върна и през Тевно Василашко.

Хващам по билото - Василашки чукар и Възела. 

   Пътека има, стръмно вие през просека в клека, някъде  изчезва и отново се появява. Има и маркировка - кръгчета, но на най-възловите места няма орентир, та трябва малко по усет да ходи. 

Като се движа, насекомите са по-малко и се търпят. Излезе и слънце, но до 12 ч се търпи. Станало е и един малък фал - някъде се е изсулила едната бутилчица от 500 мл, остана само 1, която беше изпита през нощта. На билото на Типици има малки преспи, със струйки от тях - получава се, има ледена вода.

Освежен, решавам да продължа по целите на ходенето. По планината са останали само тънки люспи от сняг, малко по-големи пряспи има на Тевен Василак

Фаворит ми е Типицкото езеро - даже и затова, че спада и всяка година се възстановява. Спал съм на него на полуострова му  през септември, в дърбоката част водата е много чиста и вкусна.

Насреща излязоха класическите върхове и езера :

Винаги ми е интересен контрастът с южните циркуси 

Които си имат свои красоти

От най-ниската точка на билото, където са минавали керваните с мяховете вино от Мелник за Банско, хващам водоравно вдясно, за да правя икиндия на Чаирските езера.  Водата им се оказа по-топла от морската. Намирам един голям клек и от 12 до 18 ч - сянка, бос по тревата, джапане в езерата.... малко дрямка и релакс. От жегата даже насекомите се бяха покрили и не тормозеха, освен в  клека малка местна банда комари и мухи. Но ги  поизбих и те се кротнаха

До 18 часа - криене под клека, плацикане на езерото. Тази схема е най-добра за тези условия. Светло е до 22 часа, няма закъде да бързам За повече от 10 часа бавен ход с раницата, от които 5 часа е почивка, не че нямам сили, но пазя ставите да не ги преуморя. В движение и в жегата не се срещаш с такава орда насекоми, но скрие ли се слънцето - става страшно.  

Много приятен е пътят над Чаира, без пътека, по полянките. По принцип стремя се  избягвам клека - там веднага изскачат местните комари. През Мозговишка порта, Тевно езеро - минавам встрани от постройката. Ядох дървото миналата вечер/нощ, и сега се опитвам да се подготвя предварително. Набелязвам 2 преспи под Кралев двор, които са близо до билото, би трябвало да има малко равна трева  и вода под тях. Щото минах един поток, който пред август месец Дара отказа да пие вода от него, че беше много студен, а сега е чай с жабурняк. 

Опъвам се, правя един поглед и затварям покривалото - насекомите са си тук. Тази вечер няма мъгла

От Кралева порта, има по-голямка пряспа, която е стръмна и я заобикалям 

В циркуса има повечко сняг от другите места

Самодивите......дързост и красота, мамка му 

Потокът от горното към второто

Второ-трето

Оглеждам продължението - от езерото, много ясен е един равномерен тревно-скален улей към Валявишките, между Момин и Дженгал

          Напекло е, въпреки че е само около 9 часа, и бавно се набирам по улея. 150 крачки - почивка, тук-там има скали с полусянка, но от средата и тази сянка изчезва. Раницата тежи..Излизам на превала. Исках да кача Дженгала, някак през годините остана некачен, май щото е точно в средата на Пирина. Бях на всички наоколо - Момин, Кралев, Ченгел, Димеркапийските, Джано до  Сиврия с билото, Полежаните даже безименното било, Стражите всички, а Дженгала не. Обаче .... като излязох на портата, разбрах, че няма път оттам до върха. Има някакви следи, има пирамидки по билото, но много откъслечни, нагоре-надолу. Добре, че не тръгнах по тях, слизайки към Горните Валявишки, се видя, че това е насечено било 500 м, което и за алпинист ще е проблем. Умората от изкачването и жегата ме изтощиха, казвам си край, няма да стане. Обаче бързо слязох в основата на Дженгал, на около 500 м от езерото. Там има хубаво място със студена вода и сянка за освежаване, и разгледах положението. Пътят нагоре не изглеждаше много труден, видя се и една подсичаща пътека, която е отбелязана на картата на Ведрин, но тя е само малко по-нагоре и създава само трудности на зиг-заг, нищо не се подсича с нея. По-добре да се слезе още малко, където има 3 големи канари. Бутнах под най-далечната раницата, да не се вижда много, взех си само тескеретата и бих камшика нагоре.

Е-ее, имало и друг живот. То без раница било рахат! Вече по-леко, спокойно се изкачих. Заслужаваше си, мисля, че това е най-централният връх на Пирин

На върха бяха  2 групи пичове с модерни екипировки / похвално /, тръгнаха си, после дойде една група девойки / още по-похвално /. Аз, в износените от чергарски ходения дрехи, съм доста не на място в техните очи, но какво ми пука. Важно е, че съм тук. Браво, млади, красиви хора, в Пирина...по-хубаво от това няма. По соца, поляци и  източногерманци бяха мнозинство, те го ценяха повече от нас.

Надолу е още по-лесно без багаж. Стигам до канарите, прибирам раницата, и не спирам на най-западният край на високото езеро, където е най-хубавото според мен място за гледка в Пирина, там мислех да е 3-та нощувка с гледки и люна. Но жегата, насекомите....та  избирам една голяма скала със сянка и вода малко над езерата , тук е голямата почивка - този път само  2 часа. Няма смисъл от още една нощ завит в пашкул. Спирам  до второто езеро за снимка 

Стискам зъби и продължавам надолу към Демянишка поляна, където е талигата. Това беше най-трудната част от тези три дни, клатиш се в жегата, раницата вече схваща раменете, но не може да се спира и за минута заради насекомите. Много помогна тези дни едно шалче тънко  като паяжина, което пазеше врата при ходене, а при почивка  връзвах като арнаутка на главата, че каскет от насекоми не пази. Хем прохладно, хем пази от слънце. 

Стана 10-12 часа ходене този ден.

Три богати, екстремални  дни. Пирин беше различен, природата полудява и тя покрай хората. Но  във всяко нещо трябва да се търси и намира  хубавото, животът губи смисъл без това. Тези дни всичкото муха и комар  е турист - качват се на Дженгала, келепир и за тях ....

.............моменти...............